Епител на кожата | Епител

Епител на кожата

Кожата (епидермисът) е отделена отвън чрез многослойна роговидна сквамоза епителий. Това осигурява механична защита, предотвратява проникването на бактерии и предпазва тялото от изсушаване. Нарича се сквамозен епителий тъй като най-горният клетъчен слой се състои от плоски клетки.

Тъй като тези клетки умират постоянно, превръщат се в рогови люспи и се изрязват, това се нарича роговица. Следователно най-горният слой е роговият слой (stratum corneum), в чиито клетки не могат да бъдат намерени ядра, тъй като клетките вече са умрели. Слоят lucidum, слойът гранулозум и слойът spinosum са свързани с вътрешността на тялото.

Последното се характеризира със силно блокиране на клетките помежду си. Регенерацията на клетките се осъществява в базалната база. Базалните клетки, разположени там, седят върху базалната мембрана, могат да се разделят и по този начин се създават нови клетки за горните слоеве на кожата.

Епител на белия дроб

Различните раздели на бял дроб са облицовани от различни епители. Горните дихателни пътища, т.е. трахеята и по-големите бронхи, са покрити от многоредна ресничка епителий. Тъй като това засяга голяма част от дихателните пътища, това се нарича още дихателен епител.

Многоредови означава, че всички клетки на епитела са в контакт с базалната мембрана, но не всички от тях достигат до повърхността. Нарича се ресничест епител, тъй като клетките, които достигат до повърхността, имат множество малки издатини, които се движат по време на дишане и се използват главно за усвояване. По-малките бронхиални тръби са облицовани от едноредов ресничест епител, който вече не е цилиндричен, а кубичен, т.е. по-плосък.

в белодробни алвеоли самите те, има плосък епител, който позволява обмяната на газове между въздуха, който дишаме, и кръв без никакви проблеми. Епителните клетки на алвеолите могат да бъдат разделени на два вида. Алвеоларните епителни клетки тип 1, които са отговорни за газообмена, и алвеоларните епителни клетки тип 2, които произвеждат сърфактант. Повърхностноактивното вещество е отговорно за предотвратяването на срутването на алвеолите.