Диагностика на остеопороза

Диагностика на остеопороза

Както вече беше споменато няколко пъти, важно е да се вземат профилактични мерки срещу остеопороза, тъй като ранното откриване на остеопороза често е трудно. Неврологични заболявания поради това често остава неоткрит за дълго време и се диагностицира само когато дисбалансът между образуването и резорбцията на костите причини първите последици да станат очевидни. Ранното откриване обаче би било важно, за да се минимизират последствията от това заболяване.

Има различни диагностични процедури за остеопороза. Някои процедури са изброени по-долу с техните предимства и недостатъци, но списъкът не твърди, че е пълен. На първо място, трябва да се спомене, че няма значими биохимични тестове, които да диагностицират остеопорозата.

Специфичен лабораторни стойности обикновено се използват за по-нататъшна диагностика и са особено важни в областта на вторичната остеопороза, тъй като тя винаги възниква в резултат на конкретно основно заболяване. Измерването на костната плътност (= остеоденситометрия) може например да се използва за по-нататъшна диагностика на рентгенологично подозрение за остеопороза. Този вид преглед трябва да се извършва особено при високорискови пациенти, например пациенти с фамилна анамнеза, късно начало на менструация, ранно начало на менопауза, пациенти с оваректомия и др.

Това включва и пациенти, които идват на лекар със специфични оплаквания и за които има специални рискове, например под формата на недостатъчни калций or витамин D поемане. Пациенти с (видима) липса на упражнения и поднормено тегло също са особено изложени на риск. За да костната плътност измерване, за да се осигурят значими резултати и за да може лекарят да диагностицира промени в костната плътност, обикновено е необходим годишен преглед.

Като еталон за изчисляване на идеалната стойност, средната стойност костната плътност се използват стойности на здрав 30-годишен човек (= T стойност) и се сравняват с определената стойност. Изброените по-долу етапи служат за категоризиране на тежестта на остеопорозата. Струва си да се спомене, че Светът 3драве Организацията (СЗО) също определя остеопорозата според стандартното отклонение на костната маса или плътност.

  • Остеопения (= ниска костна маса): Костно минерално съдържание: Т стойност от -1. 0 до - 2. 5 Стандартно отклонение (SD)
  • Остеопороза (без фрактури): Костно минерално съдържание: Т стойност <-2.

    5 SD

  • Манифестна остеопороза (с фрактури): Съдържание на костни минерали: Т стойност <-2. 5 SD и костни фрактури без задействане на събитие като злополука или нараняване

Компютърната томография предоставя резултати, които могат да бъдат сравнени с резултатите от a измерване на костната плътност. Излагането на радиация по време на компютърна томография обаче е малко по-високо.

Ултразвук измерването е друг начин за определяне на костната плътност без излагане на радиация. В този момент обаче трябва да се отбележи, че методът за измерване използва ултразвук все още не е достатъчно зрял, за да се използва рутинно. Понастоящем рискът от пренебрегване на О. поради незряла процедура все още изглежда твърде висок.

Следователно това е друга възможност за диагностика и мониторинг от хода на заболяването. Освен това обаче трябва да се използват и други методи за измерване. Наскоро научните изследвания сочат генетичен дефект.

Този генетичен дефект е мутация на колаген тип I-алфа-1 ген. Твърди се, че жените с такъв генетичен дефект са три пъти по-склонни да страдат от остеопороза. Този генетичен дефект е свързан със загубата на костна маса и натрупването на костни фрактури поради остеопороза.

Такъв генетичен дефект може да бъде открит с помощта на генетичен тест. Тестът може да се извърши по всяко време, т.е. няма нужда да се чака до менопаузата, например. Генетичният тест обаче може да разкрие само повишен риск от заболяването.

Това от своя страна не означава, че пациентът страда от остеопороза във всеки случай или че ще се разболее в даден момент. Следователно генетичният тест не може да открие заболяването като такова, а само дали пациентът е изложен на повишен риск, тъй като рискът от развитие на остеопороза е три пъти по-висок в случай на доказан генетичен дефект, тестът може да играе важна роля за профилактика на постменопаузална остеопороза, така че, например, хормонозаместителна терапия да може да се обмисли рано при високорискови пациенти в менопауза.