При външен отит (синоними: Остър външен отит; Остър външен отит, дължащ се на химично вещество; Остър актиничен външен отит; Остър екзематозен външен отит; Остър неинфекциозен външен отит; Бадеотит; Холестеатом на външното ухо; Хроничен външен отит; екзема на външното ухо; Екзематозен външен отит; Слухов канал абсцес; Слухов канал екзема; Слухов канал фурункул; Гранулация на слуховия канал; Слухов канал карбункул; Флегмона на слуховия канал; Хеморагичен външен отит; Инфекциозен външен отит; Keratitis obturans на ушния канал; Контактни отити; Некротизиращ външен отит; Ушна екзема; Карбункул на ухото; Ушен пина дерматит; Екзема на ухото; Furuncle на ухото; Ушен карбункул; Ушна флегмона; Външен отит; Външен отит катаралис; Отит външен циркумскрипт; Външен отит дифуза; Външен отит хеморагия; Външен отит злокачествен; Външен отит sicca; ICD-10-GM H60. -: Otitis externa) е възпаление на кожа на външния слухов проход, често причинени от микроорганизми или алергии.
Най-често срещаните бактериални патогени са Pseudomonas aeruginosa (58%) и Стафилокок ауреус (18%). Други патогени могат да включват Proteus mirabilis (4%), стрептокок pyogenes (2%), Escherichia coli (2%), Enterococcus sp. (2%) и Aspergillus sp. (2%).
Pseudomonas aeruginosa се намира в топло вода (напр. горещи вани или плуване басейни в горещи региони) и е устойчив на хлор. Външният отит е често срещано заболяване в контекста на ваканциите за къпане („батотит“).
Болестта се среща по-често в горещ и влажен климат.
Патогенът навлиза в тялото парентерално (патогенът не прониква през червата, а навлиза през най-малките наранявания на кожа (перкутанна инфекция), причинена например от неправилно почистване с памучни тампони).
Следните форми на външен отит могат да бъдат разграничени:
- Външен отит дифуза (екзема на ушния канал) - плачеща и суха форма.
- Otitis externa circumscripta (фурункул на слуховия канал).
- Otitis externa necroticans (злокачествен външен отит) - некротизиращо възпаление на слуховия проход, което се разпространява в костта и черепа нерви.
Външният отит е групиран при деца, диабетици и носители на слуха СПИН.
Честотен пик: максималната честота на външния отит е на възраст между 7 и 12 години при деца, на възраст между 45 и 54 години при жените и на възраст между 65 и 74 години при мъжете.
Разпространението през целия живот (честота на заболяванията през целия живот) е 10% (в Германия).
Курс и прогноза: Болестта обикновено е болезнена и продължителна. В 10% от случаите са засегнати и двата външни слухови канала. Бърза диагностика и специфични притежава са необходими, за да се предотврати прогресирането на остър външен отит до хронична или злокачествена форма. В хода на външния отит инфекцията може да се разпространи, например, в околните меки тъкани или в тъпанче. Въпреки това, заболяването обикновено се лекува без усложнения.
