дефиниция
Тъпанчето, наричано още тимпанична мембрана (Membrana tympani), е съществена част от звукопроводящия апарат на човешкото ухо и образува границата между външното слухов проход и средно ухо.
Анатомия
Кръглата до надлъжна овална тъпанче е с размери около 9-11 мм в най-дългия си диаметър и е с дебелина само 0.1 мм. Най-голямата му част, pars tensa, е опъната от влакнеста хрущял пръстен, който от своя страна е слят с костта на слухов проход. Тъпанчето обаче не образува опъната и права мембрана, а един вид фуния, чиято най-ниска точка е слята с върха на дръжката на чука.
Това се вижда дори отвън през тънката тъпанче. Когато звуковите вълни удрят тази фуния, тя се настройва във вибрация и предава звука през костилките (чук, наковалня и стълбове) към вътрешното ухо. Този процес води до усилване на звука многократно.
Когато се гледа през отоскоп, тъпанчето става видимо като блестяща повърхност и проявява характерен светлинен рефлекс. Цветът му често се описва като сив или перлен. Тъпанчето е много чувствителен орган. Докосванията често се чувстват като болезнени и дори могат да бъдат придружени от гадене и припадък. Отговорни за това са различни клонове на тригеминален нерв и вагусен нерв, които чувствително инервират тъпанчето.
Функция на тъпанчето
Тъпанчето е тънка мембрана, изградена от три слоя, която е затегната в ушния канал. Отделя се външното ухо канал от средно ухо. По този начин предпазва чувствителното средно и вътрешно ухо от замърсяване и предотвратява микроорганизми като бактерии намлява вируси от влизане.
Неговата далеч по-важна функция обаче е предаването на звукови вълни. Когато звуковите вълни удрят ухото ни, те се улавят от ушната мида и се предава на тъпанчето през фуниевидния външен ушен канал. Тъпанчето е с размерите на монета от един цент при възрастни.
След това звуковите вълни карат тъпанчето да вибрира, което от своя страна се предава на костилките в средно ухо. Тъпанчето е директно свързано с първата кост на костната верига, чукът. От другата страна костилките са свързани с така наречения овален прозорец.
Това също е мембрана, но в пъти по-малка от тъпанчето. Разликата в размера между тъпанчето и овалния прозорец увеличава звуковото налягане. Освен това се преодолява още едно препятствие по пътя на звука.
До тъпанчето звукът се движи във въздуха. Вътрешното ухо, от друга страна, която активно обработва звука и предава информацията на мозък, съдържа течност. Този преход между въздух и течност се преодолява от тъпанчето и костилките.
Без костилките тъпанчето не може да изпълнява функцията си на предавател и усилвател на звука и обратно. По време на отоскопия, т.е. изследване на ухото със специално светлинно огледало, тъпанчето може да се види отвън и по този начин да се направят определени изводи за неговата функционалност. Обикновено върху тъпанчето се появява малък светлинен рефлекс, причинен от светлината на отоскопа. Ако това липсва, това означава, че тъпанчето е наранено или е загубило по друг начин еластичността си, например поради инфекция. И двете обикновено се проявяват под формата на загуба на слуха.
