Болкотерапия
Болка Терапията като клон на анестезиологията може да бъде разделена на три области: Наличен е широк спектър от лекарства за лечение на тези болки, които се различават по своята ефективност и по формата, в която се прилагат в тялото. Устно обезболяващи (лекарства за поглъщане) се предлагат под формата на капки и таблетки и се използват както за леки болка (например парацетамол) и тежки болка (например опиоиди).
Обезболяващите може да се въведе и директно в кръвта чрез венозен катетър (т.нар. интравенозно приложение). Началото на действието тук е значително по-бързо, отколкото при перорално приложение; наличните лекарства обаче много приличат на оралните лекарства; и тук, опиоиди често се използват при силна болка. Тъй като обаче директното приложение на лекарството в кръвта носи риск от предозиране, тази форма на болкотерапия рядко се използва в домашната среда.
Ако трябва да се постигне свобода от болка в определен регион на тялото, използването на регионална анестезия се препоръчва. Тук в близост до нерв се поставя тънка пластмасова тръба. Промиването на нерва с аналгетик (тук: местна упойка) води до премахване на усещането за болка във всички области на тялото, които са свързани с мозък чрез тях нерви.
Това се използва например за нерви в областта на подмишниците за извършване на операции на ръката или в слабините, за да може да се оперира на крак. В допълнение, местната упойка може да се инжектира близо до гръбначен мозък. След това свободата от болка се разпростира върху цялата област на тялото под мястото на инжектиране.
Областен анестезия методи често се използват по време на операция, като по-ниски дози на кръвообращението обезболяващи намлява анестетици са изисквани. Пластмасовата тръба може да бъде свързана и с помпа (така наречената болкова помпа), за да се прилага непрекъснато локално анестетици за по-дълъг период от време. По този начин е възможно дори да се постигне освобождаване от болка до няколко седмици - на практика болковата помпа обикновено се използва не повече от няколко дни като част от остра болкотерапия.
Това отчасти се дължи на риска от инфекция на мястото на инжектиране. Друга възможност за облекчаване на болката е приложението на лекарства през кожата (т.нар. TTS = Трансдермална терапевтична система). Пласт, залепен върху кожата, непрекъснато освобождава болкоуспокояващи (опиоиди) през кожата до тялото.
- Превантивно приложение на болкоуспокояващи, които предотвратяват появата на предвидима преди това болка (напр. По време на операции).
- Краткосрочно лечение на остра болка, като тази, която може да се появи в областта на раната в дните след операция
- Терапия на дългосрочни болкови състояния, като хронична болка, напр. Туморни заболявания, хронична гръб или главоболие. Тази процедура може да се използва и в дългосрочен план болкотерапия.
Всички форми на терапия на болката, представени тук, също могат да се комбинират помежду си. Макар че спешна медицина е област на анестезиологията, често е необходим интердисциплинарен подход, включващ специалисти от различни медицински области. Често интернистите или хирурзите завършват курса за допълнително обучение “спешна медицина".
Спешна медицина обхваща както зоната извън медицинските заведения (спасително лекарство), така и спешната помощ в болница. Задачата на спешната медицина е възстановяване и поддържане на остро застрашени жизнени функции. Жизнените функции включват всички органи, които са важни за оцеляването: сърце, кръв циркулация, бели дробове, мозък.
За възстановяване на достатъчно сърце функция и непокътнати кръв циркулация, на разположение са спешни лекарства за укрепване на силата на сърце и продължавай да бие ритмично. Прилагането на електрически импулси (така наречената дефибрилация) също има за цел да накара сърцето да бие ритмично. За да замести сърдечния ритъм в случай на сърдечен арест, сърдечно налягане масаж може да се извършва, често съчетано с изкуствено дишане на пациента, тъй като сърдечносъдова система намлява бял дроб функция са тясно свързани.
В спешната медицина, кръв загубите често са отговорни за функционалните ограничения в кръвообращението. Целта на терапията е бързо спиране на източника на кървене и, ако е необходимо, компенсиране на загубата на кръв чрез течност или кръводаряване. Наближаващи функционални ограничения на мозък, например поради увеличеното натрупване на вода в глава след инциденти, може да се лекува и чрез прилагане на лекарства.
Всички статии от тази поредица:
