Човекът мозък е една от най-сложните структури в цялата Вселена и все още поражда страхотни пъзели пред изследователите. Една част от това чудо на природата е така наречената амигдала, чиято функция е жизненоважна за оцеляването на човека от незапомнени времена.
Какво представлява амигдалата?
Амигдалата е част от човека мозък. Името идва от гръцката дума за бадем, амигдал и е избрано, тъй като въпросните две области в мозък приличат на две бадемови ядки. Следователно те са по-рядко наричани corpus amygdaloideum или бадемов ядрен комплекс.
Анатомия и структура
Амигдалата е част от лимбична система и се намира в предната част на темпоралния лоб. Състои се от две подобни ядрени зони, разположени точно пред морско конче, близо до опашката на опашкото ядро и долния рог на страничната камера. Тъй като амигдалата включва и малко парче от мозъчната кора, тя е ефективно преходна област между мозъчната кора и основната зона на човешкия мозък. Амигдалата може да бъде разделена на три различни зони: базолатерален комплекс, в който са разположени трите ядра nucleus lateralis, nucleus basalis, както и nucleus basolateralis, групата на центромедиалните ядра с ядрото centralis и nucleus medialis и групата на кортикалните ядра, в която се намира ядрото на кората. Тези ядра са взаимосвързани и си взаимодействат помежду си чрез множество нервни влакна. В допълнение, амигдалата също е свързана с мозъчния ствол- хипоталамус разположен в диенцефалона, и базални ганглии.
Функция и задачи
Основната функция на амигдалата е генерирането и обработката на тревожност, както и свързаните с това физически реакции. Например, той се показва отговорен за факта, че в опасни ситуации пулсът се увеличава драстично и дъхът спира. Типичното трепване, което се случва, когато внезапно възникне страшна или плашеща ситуация, също се предизвиква от връзката между амигдалата и двигателната система на мозъка. Чрез връзката си с хипоталамус, той също е отговорен за сигнализиране на последния за необходимостта от увеличаване адреналин продукция в надбъбречните жлези. Адреналин подготвя тялото за битка или бягство от непосредствена опасност. Процесите, които не са необходими за това, като храносмилането, след това се ограничават за кратко, за да осигурят енергия за по-важни функции като сърдечносъдова система. В същото време амигдалата обработва емоциите, развити от страха, и гарантира, че информацията или преживените събития са свързани с емоциите. Това също играе важна роля в емоционалната класификация на мимиките. По този начин амигдалата обработва външни стимули и произтичащите от това физически реакции. Амигдалата може също да усили определени емоции като страх или гняв и участва в (повторното) разпознаване на по-рано преживени ситуации. Травматичните преживявания се съхраняват в амигдалата и постоянно се сравняват с текущите ситуации. Когато възникне подобна ситуация, тогава се задействат физическите и хормоналните реакции, току-що описани. Без амигдалата не може да се развие нито страх, нито агресия и опасностите вече не могат да бъдат оценени, една от най-важните стратегии за оцеляване на човешката еволюция. Въпреки че това разбира се става все по-малко важно в съвременния свят, тъй като днешният живот често няма много общо с борбата за оцеляване от по-ранни времена.
Болести
Амигдалата играе основна роля при различни тревожни и панически разстройства. Например, много фобии, т.е. страх от определени неща или ситуации, произхождат от неизправности на амигдалата, която погрешно възприема тези неща като заплаха и изпраща съответните сигнали до организма. В този контекст обаче може да се получи обобщение на ситуациите, възприемани като опасни, така че физическите и психически симптоми на тревожност, като напр. гадене или паника, се появяват напълно неочаквано и внезапно. Това състояние се задейства от свръхстимулация на амигдалата, която след това почти безразборно счита ситуациите за опасни, които обективно погледнато не са и кара засегнатите да изпитват безпокойство без видима причина. Това е така, защото симптомите често се задействат несъзнателно, т.е. без никакви фактически доловими памет на травмиращото събитие. Ситуациите, които олово към задействането на паническите реакции в техническия език се наричат тригери. Липсата на функциониране на амигдалата също може олово до различни други симптоми. Те включват памет разстройства, аутизъм, нарколепсия, депресия или посттравматични стрес разстройство. При изключително редкия и генетичен синдром на Urbach-Wiethe амигдалата се калцира. Следователно засегнатите хора изпитват големи затруднения в разбирането на емоционалното значение на мимиката, особено когато те изразяват страх. Като цяло те не могат да направят малко с емоцията на страх. По този начин те нито са в състояние да изпитват страх, нито да го опишат, нито да го разпознаят в други хора. Тази липса на безпокойство често ги затруднява да вземат правилни решения в критични или опасни ситуации, което е голяма опасност за тях. Във време, когато психичните заболявания се увеличават в западния свят, подробните изследвания на амигдалата играят все по-важна роля. Като регион в човешкия мозък, който е от съществено значение за развитието и обработката на тревожност, той заема ключова роля в търсенето на нови и ефективни лечения за тревожни разстройства и различни форми на депресия.
