Скарлет на езика
Ален треска е инфекциозно заболяване, което засяга предимно деца на възраст между четири и седем години. Това обаче може да се случи и в зряла възраст. Няма ваксинация срещу червено треска и болестта може да се появи повече от веднъж в живота.
Инфекцията се причинява от бактерии наречен бета-хемолиз стрептококи, които принадлежат към групата Lancefield A. Ако тези бактерии притежават специализирани вируси, така наречените бактериофаги, се появява пълната клинична картина, тъй като бактериофагите произвеждат червен токсин. Ако бактерии нямат специализирани вируси, пълната клинична картина не се проявява, а „само“ гной възпаление на сливиците.
Специализираният вируси сами нямат стойност на заболяването. Инфекцията се случва чрез капкова инфекция, инфекция с цитонамазка, уста и контакт с гърлото. Следователно бактериите могат да се предават чрез кихане, кашляне и говорене.
Те обаче могат да проникнат в тялото и чрез отворени рани и да причинят алени рани треска. Има и носители, които сами не се разболяват, но могат да предадат болестта. Болестта може да се появи няколко пъти в живота, тъй като съществуват различни видове специализирани вируси.
Тъй като скарлатина е заболяване, причинено от бактерии (стрептококи), болно дете се лекува с антибиотик. Антибиотикът пеницилин е най-ефективен срещу стрептококи. Този антибиотик уврежда клетъчната стена на стрептококите и по този начин ги унищожава.
Ако например има непоносимост към пеницилин, има и други ефективни антибиотици (цефалоспорини, макролиди). Терапията на скарлатина с пеницилин продължава 10 дни и не трябва да се прекратява по-рано, в противен случай рискът детето да развие вторично заболяване (ревматична треска, гломерулонефрит) се увеличава. След 1-2 дни прием на лекарства треската трябва да спадне и детето да се чувства много по-добре. Ако случаят е такъв, детето може да се върне в публични институции като детска градина или училище 48 часа след началото на терапията, тъй като вече не е заразно.
Инкубационен период
Скарлатина е силно заразна, но не опасна болест. Едва ли е възможно да се предпазят братята и сестрите от болестта, тъй като инкубационният период е няколко дни. Инкубационният период е времето между инфекцията и избухването на болестта.
Инкубационният период на скарлатина е около два до четири дни, в зависимост от литературата. След това се появяват първите симптоми. Те включват треска, втрисане, възпалено гърло и кожни обриви.
Най-често засегнати са деца на детска градина и училищна възраст, т.е. между четири и седем годишна възраст. Без лечение децата и възрастните са заразни до три седмици. В случай на тежка скарлатина рискът от инфекция може да се увеличи или дори да продължи по-дълго.
Ако антибиотичната терапия започне малко след началото на заболяването, рискът от инфекция намалява до около един до два дни. Няма ваксинация срещу скарлатина защото бактерията, която го причинява (Streptococcus pyogenes) се среща в твърде много различни варианти. Дългосрочните лекарства за предотвратяване на ново заболяване (профилактика на реинфекция) са необходими само ако детето се е развило ревматична треска. След това засегнатото дете трябва да приема пеницилин в ниски дози за период от поне 5 години. За да не се пренебрегне късна патологична промяна в бъбреците (гломерулонефрит), урината на дете с скарлатина трябва да бъде проверена от педиатър 2 седмици след началото на заболяването.
