Терапевтична глаукома
Целта на глаукома терапията трябва да бъде индивидуалната оптимална корекция на вътреочното налягане. Това означава, че налягането трябва да бъде понижено. Това се постига чрез три различни метода: Капки за очи: Няколко групи лекарства са на разположение за лечение на глаукома.
Следващата таблица дава кратък преглед на веществата и техните ефекти. Бета-блокери: Намалява се производството на воден хумор. Симпатомиметици: Инхибитори на карбоанхидраза: Намаляване на производството на воден хумор Производни на простагландин: Подобряване на увеосклералния отток (виж по-горе) Парасимпатомиметици: Подобряване на изтичането на водната хума чрез повишено свиване на мускулите и произтичащото отваряне на ъгъла на камерата
- Капки за очи (лекарства)
- Лазерно лечение
- операция
Очният лекар ще определи кой от тях капки за очи са подходящи.
В допълнение към желания ефект трябва да се имат предвид и страничните ефекти и други заболявания, които могат да бъдат повлияни от лекарството. Типичните нежелани реакции на парасимпатомиметиците са например влошаване на зрението, особено при възрастни хора със съществуваща непрозрачност на лещите (катаракт). Препоръчва се повишено внимание и при бета-блокерите. Те могат да усилят астмата или да влошат състоянието сърце нарушения на ритъма. В някои случаи те намаляват кръв налягане, което е желателно при лечение на високо кръвно налягане.
Лазерно лечение на глаукома
Има два начина за лечение глаукома с лазерна терапия. Един от вариантите се нарича трабекулопластика. При тази процедура се доставят 80-100 „лазерни изстрела“ в областта на ъгъла на камерата, като по този начин се подобрява изтичането на водната течност. Другият вариант е така наречената циклофотокоагулация, при която цилиарната епителий, т.е. регионът в окото, който произвежда водната течност, е насочен. Целта е да се постигне частично унищожаване (склеротерапия) и по този начин да се намали производството на воден хумор.
Операция глаукома
За да се подобри изтичането на воден хумор, са разработени няколко хирургични процедури за глаукома. В крайна сметка обаче винаги се създава допълнителен, изкуствен отток за водната течност. Повечето процедури имат за цел да създадат правоъгълен отвор (трабекулектомия) или кръгъл отвор (гониотрепанация) в очната ябълка в областта на предната камера на окото, през който водната течност след това може да се абсорбира от вените и лимфа съдове.
Тези така наречени филтрационни операции често са по-ефективни от медикаментозната терапия. От друга страна, те естествено включват и обичайните рискове, свързани с операцията. Може да възникне възпаление, непредсказуемо кървене и други щети.
Като правило обаче тези рискове могат да се считат за доста ниски. Въпреки това, следоперативни заздравяване на рани нарушенията се появяват много по-често (около една четвърт от всички случаи). Те водят до образуване на белези с последващо затваряне на изкуствения отвор и отново нарушен дренаж на водната хума.
Резултатът е повишаване на вътреочното налягане. Други подобни, но не толкова дълбоко проникващи (инвазивни) хирургични процедури са дълбока склеректомия и вискоканалостомия. При дълбока склеректомия се оставя изключително тънък слой от канала на Шлем върху изкуствено създадения отвор, за да се предотврати прекомерното изтичане на водна течност.
При вискоканалостомия каналът Schlemm се разширява с цел възстановяване на нормалния път на изтичане. Тези процедури обаче обикновено не са толкова ефективни, колкото операциите за филтриране. Острата атака на глаукома е спешен случай.
Първо, вътреочното налягане трябва да се спуска възможно най-бързо. Това се постига чрез медикаменти (вж. По-горе). Иридектомия може да се извърши хирургично.
При иридектомия се създава празнина в ирис било хирургично, било чрез лазер. Това позволява на водната течност да тече лесно от задната камера в предната камера и след това да се оттича във водната течност. Вродената глаукома винаги се лекува чрез операция.
Извършва се гониотомия. Това е операция, при която останалите остатъци от ембрионалната тъкан се изрязват в ъгъла на камерата. След това каналът на Schlemm отново е свободен и водната течност може да се оттича. За разлика от възрастните, за новородени и кърмачета е възможно депресия в папила може частично да отстъпи след хирургично лечение.
Терапията за вторична глаукома зависи от основното заболяване (напр диабет мелитус). Възможностите за лечение в окото са по същество същите като описаните по-горе. Основният фокус обаче винаги е върху основното заболяване и неговото лечение (в случай на диабетнапример правилната настройка на нивата на захар и мазнини).
