Ход на заболяването и последици от белодробна хипертония
В началото на заболяването обикновено има леко повишено кръв налягане в белодробна циркулация. Поради това повишено кръв налягане, дясната половина на сърце трябва да осигури по-голямо помпено действие. Това обикновено обучава сърце мускулите първо, карайки ги да се удебелят и да станат по-силни.
Ефектът е сравним с мускула, който се тренира от съдържание за обучение. С течение на времето обаче белодробната хипертония се увеличава, така че сърце трябва да се представя с все по-голяма скорост. В определен момент дори тренираните сърдечни мускули вече не могат да съберат необходимата сила, а кръв вече не може да се транспортира напълно от сърцето до белите дробове.
Резултатът е конгестия на кръв в дясната половина на сърцето, дясна камера и дясно предсърдие стават уголемени. Промяната в структурата на сърцето води до сърдечна аритмия. Освен това кръвта се архивира в тялото, което води до повишено задържане на вода. Докато оплаквания като задух и световъртеж се появяват само в началото по време на тежки физически натоварвания, те зачестяват с времето. Сърцето е все по-малко способно да изпомпва допълнителната мощност, необходима по време на физическа активност.
Какви спортове може да се прави с белодробна хипертония?
Последният етап на белодробната хипертония се характеризира главно с дясно сърдечна недостатъчност, т.е. слабост на дясната страна на сърцето. Дясната половина на сърцето трябва постоянно да изпомпва срещу високо кръвно налягане в белите дробове. Ако обаче сърцето вече не може да приложи необходимия натиск, то дясна камера и дясно предсърдие в сърцето се уголемяват.
Това води до сърдечна аритмия, което често причинява припадъци и световъртеж. Задръстването на кръв в дясното сърце води до повишено задържане на вода, особено в краката. Освен това задухът вече се забелязва при най-малкото физическо натоварване или в покой.