Ход и прогноза на саркоидоза
Прогнозата за саркоидоза е сравнително добър като цяло, но силно зависи от стадия на заболяването, в който е диагностициран пациентът. В етап 1, в остри случаи, 90% от пациентите изпитват спонтанно излекуване и дори във етап 2 все още има относително висок процент на спонтанно излекуване. В етап 3 обаче използването на глюкокортикоиди , като кортизон се препоръчва за терапия, често изискваща много дълъг болничен престой. Във всеки случай ходът на заболяването трябва да се следи много внимателно. Подходящите контролни параметри включват a бял дроб функционален тест и кръв тестове. Процентът на смъртност, причинен от саркоидоза и неговите последици се оценяват на около 5%.
Причини за саркоидоза
Правени са много опити за изясняване на причината за саркоидоза, засега за съжаление напразно. Поради високата честота на саркоидоза в семейства и при еднояйчни близнаци, от известно време се предполага, че това е генетичен дефект. През 2005 г. беше открит специфичен ген (гена BTNL2), който увеличава риска от развитие на саркоидоза с поне 60% при мутация, т.е. промяна.
Генът е разположен в хромозома 6 и в центъра на заболяването (саркоидоза) е анормален и прекомерен имунен отговор (имунната система) на тялото до определено вещество, специфичен антиген, който все още е неизвестен. Някои бактерии, вируси а органичните вещества вече са споменати като задействащи фактори. Ако такова вещество попадне в тялото, организмът при някои хора реагира прекомерно и се опитва да се предпази от веществото. Това се случва с помощта на гранулом образуване, т.е. възлова формация, при която около веществото от различни клетки е изградена някаква защитна стена, за да не може да се разпространи по-нататък. Много специфични клетъчни типове участват в образуването на тези грануломи, така наречените епителоидни клетки, а също и лимфоцити (саркоидоза).
Диагностика на саркоидоза
В допълнение към физическо изследване, за процедурата са налични различни образни процедури и лабораторни тестове диагностика на саркоидоза. Един Рентгенов на гръдния кош се приема като стандарт. Другите диагностични методи са описани по-подробно по-долу за особено заинтересования читател: Извършва се белодробен лаваж (BAL, бронхоалвеоларен лаваж), за да се изследва цитологично получената секреция.
При саркоидоза, лимфоцитен алвеолит (възпаление на белодробни алвеоли с повишени нива на лимфоцити) с повишено съотношение CD4 / CD8: Това означава, че въпреки че има повече Т-клетки (имунни клетки), тяхната функция е нарушена. Също така е възможно да вземете a биопсия of лимфа възли на бял дроб или биопсия на белодробна тъкан по време на белия дроб ендоскопия. Хистологичното изследване на тъканта показва некаустични епителиоидни клетъчни грануломи (съединителната тъкан възли) с гигантски клетки на Лангханс и гранична стена от лимфоцити, моноцити и клетки на съединителната тъкан.
Кръв тестовете за саркоидоза показват повишени нива на възпаление и повишена скорост на утаяване на кръвта (BSG). Освен това стойностите за антитела и имуноглобулин G са повишени. В случай че бъбрек участие, калций намлява калцитриол са повишени.
Допълнителните тестове включват креатинин, урея и тест за урина за оценка бъбрек функция. Бял дроб функция се изследва чрез спирометрия. АСЕ (ангиотензин конвертиращ ензими) и S-IL-2R (разтворим IL-2 рецептор) са маркери за активност за белодробни заболявания, те намаляват с успешна терапия на саркоидоза. Допълнителните изследвания при саркоидоза включват ЕКГ за изключване на аритмия на сърце, посещение на офталмолог (засягане на очите?) и туберкулинов тест (който е отрицателен поради нарушената функция на Т-клетките).
Всички статии от тази поредица:
