Устойчив на много лекарства микроби или мултирезистентни патогени (MRE) (ICD-10-GM U81.-!: Грам-отрицателни патогени с определена антибиотична устойчивост, които изискват специални терапевтични или хигиенни мерки) микроби или патогени (бактерии or вируси), които са нечувствителни към няколко различни антибиотици или антивирусни. Бактериите от стафилокок група (Стафилококус ауреус), които са били устойчиви на метицилин, се появяват за първи път през 1960-те години. Стафилокок Оттогава ауреусът е станал устойчив на редица други антибиотици. Устойчив на метицилин Стафилокок (= MRSA) стана синоним на болница микроби, фалшиво оставяйки впечатлението, че тези патогени се срещат само в болници. Всъщност хората често са носители на този патоген, без да го знаят и без да се разболяват от него. Вече станаха известни и три варианта на мултирезистентния Staphylococcus epidermidis (S. epidermidis). Други важни мултирезистентни патогени включват VRE (ванкомицин-устойчиви ентерококи) и ESBL (произвеждащ бета-лактамаза с разширен спектър бактерии). Под подтемата „Патогенеза - етиология“ е изброен целият спектър на всички известни в момента мултирезистентни патогени. Все по-често се съобщават първите доказателства за резистентност към колистин и все още са редки, но също така се увеличава резистентността към карбапенем при Е. coli и Klebsiella. Усложненията от съпротивата бързо се увеличават в Европа. За първи път има данни за годините на живот, коригирани от болестта (DALY), причинени от патогени в отделни страни. По същество 8 микроба представляват всякакви инфекции като сепсис, урологични инфекции, респираторни инфекции и хирургични инфекции:
- Acinetobacter, Enterococcus faecalis и faecium и E. coli и Klebsiella pneumoniae (всички устойчиви на колистин, карбапенем, трето поколение цефалоспорини).
- Pseudomonas aeruginosa, Staph. ауреус и стрептокок. пневмонии (устойчиви на метицилин, макролиди намлява пеницилин).
Патогенен резервоар за MRSA са хора, които са носители на зародиши (болни или клинично здрави), рядко домашни любимци (кучета, котки, коне, прасета). Един от четирима пациенти носеше на ръцете си патогени, устойчиви на множество лекарства (MRE), когато беше приет в реабилитационно заведение в САЩ. повече от половината от плъховете във Виена (59.7%) са носили резистентност към различни лекарства стафилококи. Патогените се предават аерогенно (във въздуха капкова инфекция), контактна или мазка инфекция, фекално-орално (инфекция, при която патогени, екскретирани с изпражнения (фекални) се абсорбират през уста (орално), например чрез заразено пиене вода и / или замърсена храна), или парентерално (инфекции при полов акт, кръв торбички или замърсени инжекционни игли), в зависимост от вида на патогена. В зависимост от вида на патогена, навлизането е ентерално (патогенът навлиза през червата или бактериите, тъй като фекалните вещества навлизат в тялото през уста), т.е., това е фекално-орална инфекция, парентерално (патогенът не навлиза през червата), т.е. той навлиза през уста. т.е. влиза в тялото по многобройни пътища: през кожа (перкутанна инфекция), през лигавиците (пермукозна инфекция), през респираторен тракт (инхалация инфекция), през пикочните пътища (урогенитална инфекция) или генитално (през репродуктивните органи в кръв; генитална инфекция). Инкубационният период за инфекции с метицилин-резистентен стафилокок (= MRSA) е 4-10 дни. Ендогенната инфекция обаче може да настъпи месеци след първоначалната колонизация. Разпространението (честотата на заболяванията) на MRSA е между 0.8 и 2.8% в цяла Германия (данните от проучванията за разпространение се отнасят до пациенти, приети в заведение; доказателства за колонизация). В Европа 3-6% от здравите жители са колонизирани с ентеробактерии, които произвеждат петалактамази с „разширен спектър” (ESBL; бактерии, продуциращи бета-лактамаза с разширен спектър). общата група мигранти и 25.4% от бежанците или търсещите убежище. Почти всеки десети болничен пациент в Германия носи в клиниката мултиустойчиви микроби (ESBL ентеробактерии). Това обяснява защо повечето MRSA предавания се случват в болницата. Когато пациент отново напусне болницата, общопрактикуващият лекар трябва да прецени дали би бил подходящ тест за цитонамазка за диагностициране на MRSA. Честотата (честотата на новите случаи) на мултирезистентни микроби е приблизително 33.0 случая на 5 100,000 жители годишно. Не се развива имунитет след предишна колонизация или инфекция с MRSA. Курс и прогноза: Много MRSA предавания остават незабелязани, което благоприятства по-нататъшното разпространение на патогена. Ако се открие патогенът MRSA, трябва да се започне саниране. Ако двата контролни тампона (първият се извършва след 3-6 месеца, а вторият след 12 месеца) са отрицателни, пациентът се счита за саниран. Изчислената смъртност (смъртност) в Европа е 25,000 23,000 смъртни случая поради инфекции с устойчиви на антибиотици патогени годишно въз основа на данни от Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) и Европейската агенция по лекарствата (EMA). Американският център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) е изчислил поне XNUMX XNUMX смъртни случая поради устойчиви на антибиотици микроби. Съществува изискване за докладване за устойчиви на множество лекарства микроби (публични здраве отдел). Следващата система за представяне на значението на мултирезистентните микроби се основава на очертанията на заболяването.
