Стафилококите

дефиниция

Стафилококът е вид бактерии който е отнесен към групата на така наречените сферични бактерии. Те са с размер около 0.1 микрометра и като сферични бактерии, нямат собствена активна мобилност. Стафилококите са грам-положителни (това е метод за оцветяване за допълнителна класификация бактерии).

Те обикновено присъстват поотделно или заедно под формата на гроздови лозя. Тяхната оптимална температура за размножаване е приблизително телесна температура, а времето за тяхното генериране, т.е. цикълът им на разделяне, е около два часа. Стафилококите са само факултативно патогенни. Това означава, че те причиняват „болест“ при колонизиране на рани. Ако са на кожата или чрез храната в червата ни, те не причиняват заболяване.

Кои стафилококи има?

Стафилококите могат да бъдат разделени на две големи групи, като се използва специален микробиологичен тест. Този тест се използва за изследване на купчиновото поведение на бактериите, по-точно дали те произвеждат ензима коагулаза. Например Staphylococcus epidermidis, който може да бъде открит на почти цялата човешка кожа, е един от стафилококите, които не произвеждат коагулаза.

Има и Staphylococcus haemolyticus, който е в състояние да унищожи еритроцити, червеният кръв клетки. Staphylococcus lugdunensis е друг представител на коагулаза-отрицателните стафилококи. Той се среща и върху кожата на хората, главно в интимната зона близо до анус.

Последният известен представител на стафилококи без коагулазен ензим е Staphylococcus saprophyticus. Предполага се, че се предава на хората при контакт с животни, особено говеда. The Стафилококус ауреус е добре известен основен представител на коагулазно-положителния стафилокок.

Това е потенциално най-опасната форма на Стафилококус ауреус, която междувременно придоби непривлекателна известност като т.нар MRSA форма. The MRSA форма е вид на Стафилококус ауреус които вече не могат да бъдат лекувани с различни антибиотици защото е устойчив на тези лекарства. MRSA означава „устойчив на метицилин Staphylococcus aureus“.

Staphylococcus aureus е най-патогенният зародиш от семейството на стафилококи. Този зародиш е коагулазно-положителен. Дължи прякора си aureus - златист на външния си вид, когато расте на петриева чиния.

Тук колониите образуват златен блестящ двор около отделните колонии. Зародишът причинява развитието на малки абсцеси или малки свежда при локални инфекции на кожата. The гной съдържащи се в колониите има доста сирена консистенция, която също отличава този зародиш от другите патогени от семейство стафилококи.

Освен това, Staphylococcus aureus е зародишът, който е станал съмнителен във вариант, устойчив на антибиотици. Това е формата на MRSA - формата „устойчив на метицилин Staphylococcus aureus“. Вече не може да се лекува с обичайния стандарт антибиотици, но изисква специално лечение, което обикновено продължава по-дълго от лечението на нормалния стафилококус ауреус.

Ако възникне генерализирана инфекция, зародишът може да отдели определен токсин, което може да доведе до полиорганна недостатъчност и в крайна сметка до смърт. Staphylococcus epidermidis е, както подсказва името му, кожен зародиш. Той се появява физиологично върху кожата на всяко човешко същество и е опасен за хората само в специални случаи.

Особено в болниците обаче може да причини малки локални раздразнения и възпаления. Ако обекти, пробиващи кожата в тази среда, не са почистени правилно, микроби може да влезе в раната, да се размножи там и да предизвика локална възпалителна реакция, в най-лошия случай дори с гной формиране. В най-лошия случай бактериите могат да се отделят от раната и да пътуват с кръвния поток към сърце, където след това атакуват сърдечни клапи и ги унищожете, ако е необходимо.