Терапевтична цел
Предотвратяване на руптура („руптура“).
Препоръки за терапия
- Остра неусложнена аортна дисекация тип В:
- остър притежава отделение (мониторинг хемодинамика и отделяне на урина).
- Аналгезия (администрация на аналгетици).
- Намаляване на систолното кръв налягане под 120 mmHg чрез интравенозно администрация на бета-блокери (есмолол, метопролол) и вазодилататори (лабетолол, нитропрусид) Забележка: За предотвратяване на рефлекс тахикардия by администрация на периферните вазодилататори трябва да предшества бета-блокадата.
- Наркотик притежава за артериална хипертония (високо кръвно налягане) е от съществено значение в присъствието на аневризма (Вж. Хипертония (високо кръвно налягане) / Лечебно притежава); освен това, лечение на сърдечно-съдови рискови фактори (статини/холестерол- понижаващите агенти са показани при сърдечно-съдова първична или вторична профилактика).
- In Синдром на Марфан, трябва да се използват бета-блокери, за да се намали прогресията на аортната дилатация (разширяване на аортата). лосартан се смята, че противодейства на аортата аневризма образуване (благоприятен ефект върху TGF-бета /съединителната тъкан метаболизъм в аортната стена).
- Терапевтичен стандарт при аортен диаметър <5.0 cm: бета-блокери (при образно проследяване).
- Вижте също в „Допълнителна терапия“.
Допълнителни бележки
- Синдром на Марфан: Ирбесартан (AT1-антагонист; дозировка: 300 mg на матрица), с най-висока бионаличност (80%) и полуживот (11-15 часа) от другите сартаните, намалена дилатация (разширяване) на възходящата аорта при проучване фаза III Механизъм: блокада на трансформиращ растежен фактор бета, който е по-активен в Синдром на Марфан. Резултат: се наблюдава увеличение от 0.74 mm годишно в плацебо група срещу ирбесартан група 0.53 mm годишно през следващите години (разлика от 0.22 mm годишно е значителна с 95% доверителен интервал от 0.02 до 0.41 mm годишно).
