Терапия | Псевдомембранозен колит

Терапия

Ако е псевдомембранозен колит е свързано с антибиотична терапия, трябва незабавно да се прекрати. В някои случаи това вече е достатъчно. Естественото чревна флора може да се развие отново след спиране на терапията и да ограничи разпространението на Clostridium труден.

При тежки случаи обикновено е необходимо снабдяването с течности и електролити. Това често трябва да се прави парентерално чрез вена, тъй като пациентите не могат да абсорбират течност поради масивната диария. Лекарствата срещу диария трябва да се избягват, ако е възможно.

Хигиенните мерки са особено важни, за да се поддържа рискът от инфекция възможно най-нисък. Тъй като бактерията образува спори, обичайните дезинфектанти са неефективни. Поради тази причина засегнатите пациенти трябва да бъдат изолирани.

Сестринският персонал не трябва да прави без внимателно измиване на ръцете, както ръката дезинфектанти не може да атакува и спори. Ако гореспоменатата терапия на псевдомембранозна колит не е достатъчно, лечението с метронидазол или ванкомицин се провежда в продължение на 7 дни. Важно е да се осигури достатъчно антибиотично лечение поне 3 дни след диария е утихнало.

По този начин могат да се избегнат рецидиви или съпротиви. В 20% от случаите обаче се появява рецидив след края на терапията. Причината за това е, че само активните патогени се убиват от антибиотика.

Но не и спорите, т.е. спящи, неактивни бактерии. Те могат да станат активни след антибиотичната терапия и да намерят отлични условия за растеж във все още атакуваното черво. Такъв рецидив отново може да бъде лекуван относително лесно с метронидазол или ванкомицин.

За да се предотвратят рецидиви, дрожжевите препарати се използват след края на терапията. Те помагат на червата да се регенерира по-бързо и да го върнат в нормалното си състояние. Трансплантацията на изпражнения е прехвърляне на изпражнения или бактерии съдържащи се в изпражненията от здрав донор в червата на пациент.

Целта на трансплантация на изпражнения е да възстанови непоправимо повредената чревна флора на пациента и по този начин да произведе или поне да насърчи физиологичен, т.е. здравословен микробиом. Към днешна дата трансплантациите на изпражнения не са официално одобрени като форма на терапия, но се считат за „индивидуален опит за излекуване“, ако индикацията е съответно установена. Единственото често срещано приложение е псевдомембранозно колит.

Изпълнението на a трансплантация на изпражнения започва с подготовката на изпражненията на здрав донор. За тази цел изпражненията на донора се разреждат с физиологичен физиологичен разтвор и след това се филтрират, което го почиства от излишни компоненти като несмилаеми фибри и мъртви бактерии. В повечето случаи, получената по този начин суспензия се въвежда в пациента дванадесетопръстник чрез сонда, която преди това е била поставена с помощта на ендоскопия (отразяване). Друга възможност е въвеждането на бактериите в дебелото черво посредством колоноскопия.