Синоними в по-широк смисъл
- Анорексия нервоза
- Анорексия
- Анорексия
- Булимия невроза
- Булимия
- Склонност към хранене
- Психогенна хиперфагия
- Анорексия
Терапия
Терапевтичните възможности за хранителни разстройства са многобройни. По-долу ще бъдат показани някои общи терапевтични подходи, които се отнасят до Анорексия, Булимия както и разстройства на преяждането.
Изисквания
Тъй като най-важните точки 3 въпроса трябва да бъдат изяснени първо: Тези въпроси трябва да бъдат зададени още в началото, защото има много пациенти, които например страдат, но имат много ограничена мотивация за промяна. Други едва ли изобщо страдат от своето разстройство. В този случай терапевтичната намеса не е препоръчителна, тъй като терапията може да бъде прекъсната по всяко време.
Ако обаче всичките 3 въпроса водят до резултата, че и пациентът, и терапевтът се съгласяват относно смисъла и необходимостта от терапия, може да се започне с планирането и провеждането на терапията.
- Доколко прекъсването ми засяга? (страдание)
- Мога ли да си представя да ми помага терапевт и да ми препоръчва терапията? (Терапевтична мотивация)
- Готов ли съм да променя себе си и предишното си поведение? (мотивация за промяна)
Планът за терапия от 11 точки
Точка 1: Според моя опит първата стъпка, която трябва да се направи, е да се предостави обширна информация (психообразование). Тук пациентът трябва да бъде информиран за хранителните навици като цяло, но също така и за свързаните с тялото характеристики. Една от тези особености може да бъде открита в така наречената теория за „зададена точка“.
Тази теория гласи, че теглото не може да се променя по желание. По-скоро тялото (очевидно) има един вид вътрешна „везна с измерване на мазнини“, която „предварително програмира“ индивидуално тегло за нас. Така че, ако се отдалечим от тази тежест със сила, настъпват ясни (в никакъв случай не винаги добри) промени.
Точка 2: В самото начало на терапията трябва да се определи целево тегло с пациента. Така нареченият Индекс на телесна маса (BMI) е полезно тук. Това се изчислява, както следва: телесно тегло в kg височина в m на квадрат.
ИТМ от 18-20 трябва да бъде долната граница. Горната граница трябва да бъде ИТМ (Индекс на телесна маса) от прибл. 30. точка 3: Създаване на крива.
Тази крива трябва да показва напредъка на теглото от появата на разстройството. Тогава тази прогресия може да бъде свързана с определени житейски събития. Точка 4: Пациентът трябва да изготви така наречените протоколи за хранене, при които както вътрешни (мисли и чувства), така и външни задействащи ситуации (хранене навън със семейството и т.н.
), но също така се записва собственото проблемно поведение на пациента (напр. злоупотреба с лаксативи и т.н.). С течение на времето е възможно да се „филтрират“ критичните ситуации в живота на пациента, така че човек да може да планира конкретно поведение или подходи за тези ситуации.
Точка 5: За да се нормализира теглото, сключването на договор за лечение се оказа особено полезно в болничната помощ. Както бе споменато по-горе, хранителните разстройства причиняват голямо безпокойство и погрешни възприятия, така че въпреки мотивацията и натиска на страданието, пациентите понякога не могат да се съобразят изцяло с терапевтичната рамка. Мисля, че мога да кажа от моя опит, че голяма част от пациентите се опитват да мамят, лъжат или мамят по друг начин поне веднъж по време на лечението.
(Пациентът с анорексия обикновено няма реални проблеми да изпие един или два литра вода в добре познатия ден за претегляне, за да задоволи терапевтите за кратко, без да рискува реално наддаване на тегло). По тази причина т. Нар. Договор - управление е изключително полезен. Тук например се изисква минимално наддаване на тегло всяка седмица (обикновено 500-700 gweek).
Спазването на договора е свързано с обезщетения (безплатен изход, телефонни разговори и т.н.), както и продължаване на терапията. Многократното нарушение на договора трябва да доведе до прекратяване (... според мен обаче винаги с перспектива за повторно появяване, тъй като всеки трябва да има повече от една възможност ...).
Точка 6: Освен това трябва да бъде декларираната цел на терапията да нормализира хранителното поведение. За тази цел човек обсъжда с пациента различни техники за контрол (напр. Без натрупване на храна и т.н.) и планиране на алтернативно поведение при стресови ситуации. По-нататъшни възможности са сблъсъкът със стимула, придружен от терапевта, както и Cue - експозиция - упражнение, при което пациентът е „изложен” на типична храна, докато не загуби желанието си за нея.
Точка 7: Идентифициране и лечение на основните проблемни области Конфликтите, лежащи в основата на хранене разстройство са индивидуално много различни. Някои от тях обаче се появяват по-често при тези разстройства, като проблеми със самочувствието, екстремен стремеж към изпълнение и перфекционизъм, силна нужда от контрол и автономност, повишена импулсивност, проблеми във взаимоотношенията с други хора, като проблеми с разграничаването или асертивност в семейството. Често проблемите стават очевидни едва когато основните симптоми (глад, хранене припадъци, повръщане и т.н.)
са намалени. В зависимост от естеството на конфликта, възможностите за справяне с проблемните области могат да се крият в подобряване на общата способност за решаване на проблеми или в изграждане на нови умения (например подобряване на социалната компетентност чрез обучение за самочувствие). Ако конфликтът е свързан с взаимодействието с важни референтни лица, те (семейство, партньор) трябва да бъдат включени в терапията.
Точка 8: Когнитивни техники, т.е. обучение новите начини на мислене и напускане на старите психически „следи“, са от голямо значение в терапията на хранителните разстройства. Поставянето под въпрос на изкривени нагласи, черно-бяло мислене, проверка на убежденията по отношение на реалността трябва да намери своя фокус само в средата на терапията, когато хранителното поведение вече се е нормализирало до известна степен. Точка 9: Лечението на разстройството на телесната схема означава, че пациентът е инструктиран да се справя повече със собственото си тяло.
Тук могат да се провеждат много практически упражнения. (масаж, дихателни упражнения, огледална конфронтация, пантомима и т.н.) Точка 10: Успоредно с гореспоменатите терапевтични процедури, трябва да се мисли и за поддържаща медикаментозна терапия.
Тук може да се използват известни ефекти (и странични ефекти) на различни лекарства. Например, известно е, че трицикличните антидепресанти могат да повишат апетита, докато така наречените SSRI имат по-потискащ апетита ефект. Точка 11: Накрая, разбира се, трябва да се говори и с пациента за профилактика на рецидив, т.е. предотвратяване на рецидив.
Поради тази причина човек трябва да обсъди с него възможни „опасни“ ситуации и да го сблъска стъпка по стъпка с тях. Това трябва да доведе до постепенно оттегляне на терапевта, така че пациентът най-накрая да получи потвърждение, че може сам да овладее ситуациите.
