Терапия на спондилодискит
Ключът към успешната терапия на спондилодискит е последователното обездвижване на гръбначния стълб на пациента. Така наречените ортези, които се прилагат подобно на корсет, фиксират телата на прешлените и междупрешленните дискове. Алтернатива е a гипс актьорски състав.
И при двете обездвижвания на пациента се позволява да се изправя и да се движи максимално. При пълно обездвижване на гръбначния стълб с тях СПИН не успява, остава отворена само една опция: абсолютна почивка в леглото. След това на пациента не се позволява да се изправя поне 6 седмици, за да запази гърба си възможно най-неподвижен.
Вторият крайъгълен камък на терапията е прилагането на антибиотици, което е незаменима част от всеки спондилодискит лечение. В допълнение към тези две мерки, хирургично лечение на спондилодискит може да се разглежда като допълнителна мярка. В определени случаи, които са обяснени по-подробно по-долу, операцията допълва и завършва избрания път на лечение.
Ефективен и задоволителен болка терапията за пациента не трябва да се пренебрегва. Особено в случай на дълги периоди на обездвижване и терапия, пациентът не трябва да страда повече болка отколкото е необходимо по всяко време. Изборът на правилния антибиотик е от решаващо значение за възстановяването на пациента, тъй като това е единственият начин да се осигури целенасочена терапия.
Поради тази причина причинителят на неспецифичния спондилодисцит, както и неговата чувствителност към антибиотици и първо се идентифицират възможните съпротивления. Най-простият и бърз начин за откриване на патогена е чрез прилагане кръв култури. Отстраняването на засегнатата тъкан (биопсия) или събирането на проба чрез малка операция под упойка са допълнителни възможности.
В сравнение с кръв култури, патогените могат да бъдат определени по-точно и надеждно, като се използват тези методи. Те обаче струват значително повече време и усилия. Ако обаче има нужда от по-бързи действия и на пациента състояние вече не позволява откриване на патогени, се прилага интравенозен антибиотик, който има широк спектър на действие срещу най-честите причини за спондилодискит: Стафилококус ауреус и Escheria coli.
След като патогенът бъде идентифициран, целенасочената антибиотична терапия се прилага чрез инфузия („капково“). Първият избор обикновено е комбинирана терапия, т.е. едновременното приложение на различни антибиотици. Клиндамицин (1800 mg на ден) плюс цефтриаксон (2 g на ден) се комбинират, които алтернативно могат да бъдат заменени с ципрофлоксацин (800 g на ден).
Чрез прилагане на лекарството в вена (интравенозно) се постига по-голяма ефикасност, тъй като антибиотикът не трябва да преминава през стомашно-чревния тракт и се метаболизира там. В допълнение, някои антибиотици могат да се абсорбират само в кръв по директния маршрут. Курсът и патогените на спондилодискит варират значително, така че понастоящем няма единни насоки относно продължителността на терапията.
По правило антибиотиците се прилагат интравенозно и за период от около 2-4 седмици. Ако общата на пациента състояние и кръвните стойности (параметри на възпаление) се подобряват, може да се премине към орална терапия под формата на таблетки или капсули. Те трябва да се приемат до 3 месеца, в зависимост от хода на спондилодискита.
За рискови пациенти продължителността на терапията може дори да бъде удължена. Антибиозите, прилагани за по-дълъг период от време, допълнително натоварват тялото. Могат да се появят множество странични ефекти.
Често на бъбрек намлява черен дроб страдат от постоянното приложение на лекарствата. Следователно е важно това черен дроб намлява бъбрек стойностите се наблюдават по време на дългосрочна антибиотична терапия. Опцията за хирургично лечение на спондилодисцит се състои в отваряне на възпалената област за хирурга, за да инспектира и оцени съществуващите увреждания. За тази цел често се избира така нареченият вентрален подход, т.е. излагане на гръбначните тела от корема.
По време на тази операция пациентът лежи по гръб. Отначало хирургът взема проби от възпалената област, които след това се изследват за вида на патогена и ефективността на различни антибиотици. Това е последвано от хирургично отстраняване на възпалението, т.е. щедро отстраняване на заразена тъкан и некротични части.
След тази стъпка, наречена дебридиране, раната се изплаква старателно и често се третира директно с антибиотик. След това тази стъпка се следва - веднага щом хирургът е сигурен, че възпалителната ситуация се е подобрила - от т.нар спондилодеза, т.е. запушване на няколко гръбначни тела. Това служи за стабилизиране и втвърдяване на гръбначния стълб и обикновено се извършва с помощта на система от метални винтове и пръти.
В редки случаи здравата кост на пациента се отстранява от друго място и се премества за стабилизиране. Индивидуалните подробности за операцията и използваната техника обаче се различават значително в зависимост от болницата и хирурга. Лекарят ще информира пациента за по-точни подробности, ако е планирана такава операция.
Някои лекари например лекуват всичко директно в една операция, докато други разчитат на така наречената двуетапна процедура и извършват втора операция след (по-малка) първа операция и подходяща почивка. За пациента тази процедура има предимството, че той или тя трябва да се подложи само на по-малки, по-кратки процедури и може да се възстанови между двете операции. От друга страна, двустепенната процедура, естествено, все още означава още една операция с допълнителна упойка и всички рискове, които една операция крие в себе си.
Поради това решението за една или двуетапна процедура трябва да бъде добре обмислено и внимателно претеглено във всеки отделен случай. След операцията, стабилизацията води до пълно премахване на подвижността във фиксирания сегмент, което от една страна предпазва от последващи гръбначно тяло фрактури и от друга страна води до по-бързо и безопасно заздравяване на спондилодисцита. Пациентите, претърпели операция, могат да се върнат към нормална подвижност относително скоро, въпреки че загубата на подвижност, причинена от операцията, се понася добре в повечето случаи и не представлява прекалено голямо ограничение.
Причините за опериране на пациент, страдащ от спондилодисцит, са наличието на неврологични дефицити (като парализа, парестезия или загуба на усещане), неуспех на неоперативната терапия или обширна костна деструкция, която вече е довела до значителна гърбица. Пациенти, чийто болка не може да бъде облекчен дори при оптимална терапия, също трябва да се лекува хирургично. От друга страна, много стари, крехки пациенти или тези, които са много слаби, не трябва да се оперират.
Тъй като всяка операция е свързана с рискове, тези групи пациенти трябва по-скоро да бъдат лекувани без операция. Най-големият риск от операция при спондилодискит е параплегия причинени от хирурга. Това усложнение обаче е много рядко, особено при вентралния подход, описан по-горе.
Всички статии от тази поредица:
