Изследване на органа на равновесие | Чувството за баланс

Изследване на органа на равновесие

Има различни тестове за контрол органът на равновесието. За експериментално изследване на вестибуларния орган, ухото се изплаква с топла и студена вода във всеки случай. Пациентът лежи по гръб със своя глава леко повдигнат.

Очите трябва да бъдат затворени, за да се избегне ориентация в помещението. Напояването с топла или студена вода причинява движение на ендолимфата във вестибуларния орган. Усещане за виене на свят, както и странично потрепвания на очите (нистагъм) се задейства. Ако вестибуларният орган не е ограничен в своята функция, окото се движи към раздразненото ухо по време на напояване с топла вода и в обратна посока по време на напояване със студена вода.

Отклоненията от тези физиологични движения показват различни нарушения в вътрешното ухо.

  • В експеримента на Ромберг пациентът стои в стаята със затворени очи и хоризонтално изпънати ръце. Изпитващият оценява сигурната стойка на пациента и наклонността му да падне.
  • При теста за педали на Unterberger пациентът също трябва да ходи на място. И тук се оценява наклонността за падане назад или настрани.

Как можете да тренирате чувството си за баланс?

В сравнение с другите ни сетива, усещането за баланс може да бъде обучен много добре. Най-добрият пример за това дават децата в хода на своето развитие. Докато те падат отново и отново при първите си опити за ходене, те успяват да развият безопасна походка в даден момент.

Причината за това е постоянна практика и проби и грешки. Тази способност да подобрим чувството си за баланс остава през целия ни живот. Усещането за баланс се състои от три компонента.

Те включват органа на баланса в вътрешното ухо, визуалните влияния на очите и проприорецепторите на нашите ставите. За да тренирам чувството за баланс, тези три системи трябва да бъдат оспорвани една срещу друга. Повечето упражнения могат да се изпълняват в изправено положение.

Например можете да опитате да застанете на едно крак без да се преобръща. Тялото трябва да се адаптира към новите условия, като прехвърли тежестта върху едно крак. Това се прави чрез минимални промени в глезен става или чрез балансиране на движенията с ръцете.

Упражненията могат да бъдат разнообразни и модифицирани според вашите собствени възможности. Можете да огънете горната част на тялото напред, да огънете коленете или да кръжите с ръце. Също така е възможно да затворите очи.

Това елиминира обратната връзка на очите ни, къде точно се намираме в стаята. Това затруднява организма да поддържа баланса си. Друг пример би бил балансирането на стени, бордюри или въжета. По принцип се прилага девизът „Практиката прави перфектни“. Колкото по-често привеждате тялото си в нови позиции и по този начин провокирате чувството му за баланс, толкова по-добре и по-бързо то може да се справи с тези нови ситуации чрез новоучени последователности на движение.