Сапуните са измиващи активни вещества, така наречените повърхностноактивни вещества. Химически те са алкални соли на по-високи мастни киселини, направени от растителни или животински мазнини, които са „осапунени“ с натрий хидроксиден разтвор. В днешно време те се използват главно за прочистване на тялото. Като препарат за тъкани и текстил, сапунът е загубил значение, тъй като по време на процеса на пране се образуват неразтворими остатъци („варови сапуни“).
Първият сапун е изобретен преди повече от 6,500 години
Хората използват сапун от хиляди години. Около 4,500 г. пр. Н. Е. Шумерите са разработили предварителна форма, направена от поташ и масла. За да се получи растението пепел имали нужда, шумерите изгаряли елхови шишарки или финикови палми. Те обаче пренебрегнаха пречистващия ефект и използваха сместа като лечебно средство.
Египтяните и гърците (около 2,700 - 2,200 г. пр. Н. Е.) Може да са използвали подобни инструкции за направата на сапун, въпреки че именно германските и галските народи са открили сапуна за първи път като „декоративна козметика“. Те използваха сапуна, направен от козе, краве или елен лой като избелващо средство за коса или са направили косата си с вид сапунена помада; обичаи, които са били лесно приети от римляните.
Луксозни сапуни и бани
Въпреки силно развитата си култура на къпане, римляните не са използвали сапун за почистване на тялото до 2 век сл. Н. Е. В по-нататъшното развитие на изкуството на варене на сапун арабите се проявяват като много изобретателни през 7 век: варят масло и луга заедно за първи път използвайки изгорена вар, като по този начин се получават особено твърди сапуни, сравними по консистенция с днешните.
Тези знания бързо се разпространиха из цяла Европа. Най-вече парфюмираните луксозни сапуни първоначално бяха запазени за богатата аристокрация. Постепенно се разви култура на къпане с обществени бани, които също бяха достъпни за средната класа и по-бедното население.
От култура за къпане до сухо бельо
Тази култура на къпане обаче внезапно приключва през 14 век поради чума намлява сифилис. 25% от европейското население стана жертва на великите чума епидемия от 1347 до 1351. През Средновековието хората бяха предпазливи вода и сапун поради погрешното вярване, че болестите са навлезли в тялото на първо място чрез сапун. Това постигна точно обратното за населението, тъй като епидемии като чума намлява холера продължи да се разпространява.
Следователно през 16-ти и 17-ти век сухото бельо се смятало за шикозно - без сапун и вода изобщо, но с кърпи, парфюм и прах. В аристократичните среди хората разчитаха изцяло на този вид лична хигиена, поради което микроби, въшки и бълхи са били в състояние да се разпространяват безпрепятствено.
