Профилактика | Кожен обрив поради алергия

профилактика

Най-простият и ефективен начин за предотвратяване на обрив, причинен от алергия, е избягването на алергена. Например много бижута и часовници се предлагат без никел. Също така в областта на козметиката сега има много особено чувствителни (хипоалергенни) продукти.

Прогноза

Единична алергия кожен обрив обикновено лекува без последствия. Дори ако след това външният вид на кожата изглежда непокътнат, нарушението на кожната бариера все още може да остане. Това може да насърчи по-нататъшни кожни реакции и да доведе до по-бърза и силна реакция при подновяване на контакта с алергена. Основната сенсибилизация към антиген обикновено продължава цял живот

Няма възможност за хипосенсибилизация, както при другите алергии. Ако сенсибилизацията е трябвало да се осъществи на работното място, във всеки случай трябва да се направи доклад до съответното сдружение за застраховка "Гражданска отговорност". Алергичен контакт екзема е признат в много индустрии като професионално заболяване.

Кожен обрив: форми на алергия

В повечето случаи кожата е първият орган, който реагира на контакт с неинфекциозно чуждо вещество (технически термин: алерген). Трябва да се прави разлика между различните форми на тази реакция. Освен това уртикария и добре познатото невродермит, така наречения контакт екзема е една от най-честите алергични кожни реакции.

Свържете се с екзема

Така нареченият контакт екзема (контактна алергия; контактен дерматит) е свръхчувствителна реакция на повърхността на кожата към директен контакт с определено чуждо вещество. Малко след контакт с алергена върху засегнатата кожа се развиват зачервени, подути, плачещи и / или сърбящи области. Този обрив, който се появява в хода на алергия, може също да бъде придружен от образуване на мехури и / или пърхот.

Контактен дерматит, специална форма на обрив като признак на алергия, е доста често срещана и може да има различни задействания. Класически пример за алергия, която води до развитие на контактен дерматит е така наречената алергия към никел. Други вещества като аромати, консерванти, детергенти и дъбилни агенти обаче също могат да доведат до алергична кожна реакция.

При контактна екзема обаче трябва да се помни, че не е задължително да е алергична кожна реакция във всеки случай. Неалергичната контактна екзема може да варира от дразнещи явления (дразнене на кожата) до токсични реакции (силно увредена кожа). Контактна екзема, която възниква в хода на алергия, обикновено се намира в областта на кожата, където е осъществен контактът с алергени.

В допълнение, този алергичен обрив може да бъде причинен и от вътрешно абсорбирани неинфекциозни чужди вещества. Свръхчувствителността на кожната повърхност при тази форма на алергичен обрив се развива с течение на времето чрез многократен контакт с причиняващия алерген. В организма алергенът предизвиква така наречената имунологична сенсибилизация.

Тялото е собствено имунната система реагира толкова преувеличено на алергена, че свързано с алергия кожен обрив се развива. В случай на контактна екзема, редица възможни чужди вещества стават под въпрос. Сред най-честите причини за развитието на такъв алергичен кожен обрив са никелът (главно в модните бижута, часовници, очила, копчета, ципове, нитове) Кобалтов хлорид (главно в копчета и ципове) Хром соли (в кожа) Аромати (в козметиката, свещите и храните) Фенилендиамин (в боите за коса) Консерванти Дъбилни препарати Детергенти

  • Никел (особено при бижута, часовници, очила, копчета, ципове, нитове)
  • Кобалтов хлорид (особено при копчета и ципове)
  • Хром соли (в кожа)
  • Аромати (в козметика, свещи и храни)
  • Фенилендиамин (в продуктите за боядисване на коса)
  • Консерванти
  • Дъбилни агенти
  • Почистващи препарати

Освен контактен дерматит, най-честата форма на алергия кожен обрив е кошери (уртикария).

Такава реакция на кожата винаги възниква, когато определени възпалителни клетки в кожата се активират и освобождават пратеника хистамин. В здравата човешка кожа обикновено има само няколко възпалителни клетки. Особено така наречените мастоцити играят решаваща роля за развитието на алергични кожни обриви.

Ако страдащият от алергия влезе в контакт с алерген, тези мастоцити се активират и стимулират да отделят различни вещества, които стимулират възпалението, особено хистамин. След освобождаването му, пратеното вещество хистамин може да премине в околната тъкан и да се прикачи към определени рецептори на повърхността на най-малкия кръв съдове. Това дава на кръв съдове сигналът за разширяване.

В допълнение, хистаминът, носител на веществото, медиира увеличаването на пропускливостта на съдовите стени. По този начин повече течности могат да се дифузират от кръв съдове в околната тъкан. В резултат на това на повърхността на кожата на засегнатите индивиди се появяват малки пъпки, известни като кошери.

Въпреки че причините за тази форма на кожен обрив, свързан с алергия, могат да бъдат различни, засегнатите лица показват типични симптоми. Малко след контакт с алергена, малки до средни пшеници се появяват на повърхността на кожата като зачервен обрив. Освен това може да се появи локално подуване в по-дълбоките тъканни слоеве (т.нар. Ангиоедем).

Развитието на алергични уртикария обикновено се обявява от досаден, силно изразен сърбеж. В допълнение, при тази форма на кожен обрив, свързан с алергия, често може да се забележи, че сърбежът се увеличава значително през вечерните часове, но постепенно намалява през деня. Малко време след появата на сърбежа се образуват типичните малки пъпки, които са неправилно оградени от червен ръб.

При наличие на алергична копривна треска, така нареченият ангиоедем може да се развие и в областта на устните и клепачите. В случай на остър алергичен обрив, сърбящите пъпки обикновено изчезват в рамките на 24 часа. Независимо от това, в зависимост от тежестта на алергията, уртикарията може да избухне редовно до шест седмици след контакт с алергена.

Диагнозата на кожен обрив, който може да бъде свързан с алергия, се извършва в няколко стъпки. Преди всичко подробното обсъждане между лекар и пациент (накратко: анамнеза) играе решаваща роля в този контекст. По време на този разговор засегнатия пациент се пита за появата на обрива.

Лекарят пита пациента от колко време съществуват настоящите симптоми и дали такива кожни промени са наблюдавани на по-ранен етап. В допълнение, пациентът трябва да прецени дали може да има връзка между появата на обрив и външни фактори. В допълнение, пациентът се пита за други заболявания и / или алергии.

Особено хора, които имат така наречената атопична болест например бронхиална астма, са склонни да развиват една или повече алергии. Вътрешни заболявания, остри или хронични инфекции и лекарства, които се приемат редовно (особено обезболяващи и противовъзпалителни лекарства) също играят решаваща роля при диагностицирането на обриви, които могат да бъдат свързани с алергия. Ако след консултация с лекар-пациент и изследване на обрива се появи алергична реакция трябва да се обмисли алергологичен тест.

A кръвен тест търсят конкретни антитела от така наречения тип IgE също могат да бъдат полезни. Лечението на обрив, който се появява в хода на алергия, зависи от причинителя на алергена, както и от тежестта на външния вид на кожата и възможните съпътстващи симптоми. Остър обрив обикновено изчезва напълно в рамките на няколко седмици, дори без медицинска намеса.

По време на лечебната фаза образуването на пъпки обикновено може да бъде инхибирано от прилагането на така наречения антихистамин. Само в много изразени случаи, които след това са придружени от други оплаквания, трябва да се предприемат допълнителни терапевтични стъпки. глюкокортикоиди, които могат да се прилагат върху засегнатите кожни участъци под формата на мехлеми или кремове, са особено подходящи за лечение на алергична контактна екзема. Тези лекарства помагат за облекчаване на сърбежа, типичен за алергична кожна реакция и имат положително влияние върху лечебния процес. Студените, влажни компреси също са особено подходящи за лечение на остри кожни обриви в случай на алергия. В допълнение, лечението на обрив, който се появява в хода на алергия, се състои в избягване на причинителя на алергена.