Синоними
Посттравматично стресово разстройство, ПТСР, травма
дефиниция
Истинският термин посттравматично стресово разстройство води началото си от военните сили. Войниците, които са станали негодни за служба по време на войната във Виетнам поради различни военни събития, тъй като са били изложени на най-силен физически или психически стрес, са получили тази диагноза. В предишните войни разстройството е получило други имена.
През Първата световна война, например, много подходящият термин „Shell Шок" беше използван. Това се отнася до шок на най-съкровеното психично ядро (черупка). В днешно време диагнозата се използва и в цивилни райони.
Винаги, когато човек е изложен на извънредна физическа или психическа заплаха, съществува риск от развитие на ПТСР. Жените обикновено са засегнати значително по-често от мъжете. Някои изследвания предполагат съотношение 2: 1.
Възможните причини за това са например голямата вероятност за развитие на ПТСР (посттравматично стресово разстройство) след изнасилване (вероятност около 50%), както и вероятността от около 20% за жертви на насилствени престъпления.
Рискът жените да станат жертва на изнасилване веднъж в живота си е около 8% в Германия. Като цяло вероятността да страдате от ПТСР (посттравматично стресово разстройство) веднъж в живота е между 10-12% за жените и 5-6% за мъжете. Други травми с висок риск от ПТСР са борба във война, малтретиране на деца, изтезания, плен, но също и автомобилни катастрофи или очевидец на злополука.
Диагностика
Диагностични критерии съгласно ICD-10SymptomaticSymptoms Симптомите обикновено се появяват в рамките на 6 месеца след стресовото събитие. Възможно е и по-късно начало. Диагнозата трябва да бъде поставена от лекар или психолог с опит в психотерапия.
2 инструмента, които обикновено се използват в диагностиката, са „Impact of Event Scale“ - R (IES-R) Horowitz et al. 79, немска версия: Maercker 98 4 Факторна структура: Въпросникът е кратък и опростен. Въпросник за мисли след травматични преживявания (PTCI) Foa, Ehlers 2000 инструмент за саморазкриване за идентифициране на проблемни интерпретации на травмата и нейните последици, седемстепенна скала на Ликерт, 3 фактора.
Причини за развитието на посттравматично стресово разстройство: Концепция за разстройство според Ehlers and Clark: Тревожността е чувство, което обикновено се отнася до настояща или бъдеща ситуация. При ПТСР (посттравматично стресово разстройство) обаче масивно чувство на страх с гореспоменатите симптоми възниква поради минало събитие. В модела на Елерс и Кларк за разстройството сега се приема, че травмата е била неправилно обработена при засегнатото лице по такъв начин, че спомените за събитието да се възприемат като настояща, настояща заплаха.
За възприемането като цяло се приема, че два процеса могат да бъдат държани отговорни за това, че човек възприема миналите събития като настояща заплаха.
- Засегнатите са били изложени на събитие или поява на извънредна заплаха или катастрофални размери, които биха предизвикали почти всяко дълбоко отчаяние.
- Постоянни спомени или повторно преживяване на стреса чрез натрапчиви реверберации (светкавични връщания), живи спомени, повтарящи се сънища или чрез вътрешен дистрес в ситуации, подобни на или свързани със стреса. (Възможно е също да се появи вид емоционална тъпота или апатия и безразличие)
- Подобни обстоятелства се избягват или по възможност се избягват. Това поведение не е съществувало преди събитието
- Една от точките, споменати по-долу: Невъзможност да се запомнят някои важни аспекти на травмата Постоянни симптоми на повишена психологическа чувствителност и възбуда (не преди сънуване) с две от следните характеристики: затруднено заспиване и задържане на сън (разстройство на съня) раздразнителност или изблици на гняв затруднено концентриране на свръхбдителност (състояние на повишена възбуда) повишена нервност
- Невъзможност да се запомнят някои важни аспекти на травмата
- Постоянни симптоми на повишена умствена чувствителност и възбуда (не преди сън) с две от следните характеристики: затруднено заспиване и задържане на сън (разстройство на съня) раздразнителност или изблици на гняв концентрация затруднения хипервигилентност (състояние на повишено вълнение) повишена нервност
- Безсъние (нарушение на съня)
- Раздразнителност или изблици на гняв
- Трудности с концентрацията
- Свръхбдителност (състояние на повишена възбуда)
- Повишена рязкост
- Невъзможност да се запомнят някои важни аспекти на травмата
- Постоянни симптоми на повишена умствена чувствителност и възбуда (не преди сън) с две от следните характеристики: затруднено заспиване и задържане на сън (разстройство на съня) раздразнителност или изблици на гняв концентрация затруднения хипервигилентност (състояние на повишено вълнение) повишена нервност
- Безсъние (нарушение на съня)
- Раздразнителност или изблици на гняв
- Трудности с концентрацията
- Свръхбдителност (състояние на повишена възбуда)
- Повишена рязкост
- Безсъние (нарушение на съня)
- Раздразнителност или изблици на гняв
- Трудности с концентрацията
- Свръхбдителност (състояние на повишена възбуда)
- Повишена рязкост
- „Нахлуване“ (спомени с реверберация)
- „Избягване“.
- „Превъзбуда“
- „Изтръпване“ (емоционално изтръпване)
- Отрицателни познания за себе си
- Отрицателни познания за света
- Самообвинение
- Индивидуалната интерпретация (интерпретация) на събитието и неговите последици: Предполага се, че пациентите с ПТСР не могат да възприемат лошото събитие като ограничено във времето събитие, което не е задължително да има отрицателни ефекти върху живота им.
Освен това се предполага, че пациентите с ПТСР (посттравматично стресово разстройство) толкова често оценяват и интерпретират събитието и неговите последици отрицателно, че го възприемат като съвсем реална заплаха.
- Така наречената „травма памет“: Пациентите с ПТСР често имат големи трудности да си спомнят събитието напълно нарочно. Често се формират само фрагментарни спомени. От друга страна, има нежелани спомени, които се налагат върху пациента.
В тези моменти пациентът ги преживява така, сякаш събитието се случва отново в настоящия момент. Травмата не може да бъде вмъкната в действителните структури на памет. Обикновено поставяме спомените във времеви контекст (например „Това беше 1999 г.
Беше трудно, но свърши ... “). Това не е възможно при ПТСР. Поради относително ниските стимули, усещането за заплаха може да възникне по всяко време (напр. Затръшването на вратата на автомобила ни напомня за автомобилната катастрофа и т.н.
).
Тези стимули напомнят на пациентите за стимули, които са възприели малко преди или по време на травмата (звуци, миризми и др.). По този начин стимулът и травмата са свързани, така да се каже. Винаги, когато пациентът възприеме подобни или подобни стимули, травмата може да се появи отново с един замах, без пациентът да може да си обясни това.
Освен това пациентите с ПТСР изглежда са по-наясно с лошите, т.е. специфични за травмата стимули (т.нар. Грундиране). (Например, жена, която е била нападната от брадат мъж, често вижда мъже с бради веднага от тълпата.) В резултат на това такива нарушения във възприятието обикновено водят до промяна в поведението и мислите.
Пациентите много често са склонни да избягват ситуации, които според тях могат да причинят смущения. Също така, всякакви мисли за събитието често се потискат. За съжаление, това избягващо поведение има противоположен (парадоксален) ефект, т.е. мислите и чувството на заплаха са по-чести.
