Рак на перитонеума

Синоним: Перитонеална карциноматоза

Въведение

перитониален рак най-често се отнася до метастази на туморни клетки от други тумори в коремната кухина в перитоний, За предпочитане метастази от панкреаса, черен дроб намлява рак на яйчниците. Първоначално перитонеалният карцином протича без симптоми, но в хода на заболяването често води до задържане на вода в корема и болка. В много редки случаи клетките на перитоний, както всички останали клетки на тялото, могат да се дегенерират, без да са известни причините. Избраната терапия, освен отстраняването на оригиналния тумор и части от перитоний, е интраперитонеално химиотерапия.

Какво представлява перитонеумът и за какво се използва?

Перитонеумът е много непозната, но много важна част от тялото ни за неспециалистите. Като тънка кожа тя затваря повечето органи на коремната ни кухина, като червата, черен дроб намлява стомах. Фактът, че тези органи са покрити от перитонеума, е изключително важен, тъй като перитонеумът произвежда течност, коремна течност, която служи като плъзгащ слой за органите.

Този плъзгащ слой позволява на храносмилателните органи да се движат много лесно един срещу друг по време на храносмилането и предотвратява триенето на чревните бримки един в друг. Можете да намерите повече информация за това под перитонеума Това покритие създава един вид ограничено пространство в корема. Това пространство е и мястото, където се събира повишена перитонеална течност, която се образува, например, по време на възпаление, когато бактерии присъстват в корема или обикновено когато има черен дроб щета.

Този излишък от коремна течност се нарича асцит. В екстремни случаи няколко литра от него дори могат да присъстват в корема. Нормалните количества течност могат да бъдат компенсирани от перитонеума и така течността, която се е събрала в корема под формата на лимфна течност, се реабсорбира всеки ден.

Само когато баланс между производството и реабсорбцията се нарушава се развива асцит. Именно тази характеристика на перитонеума като слой, покриващ всички органи, го прави много податлив на пролиферацията на туморни клетки на вградените в него органи, тъй като те могат лесно да се разпространят в останалите органи чрез непрекъснатото покритие. В много редки случаи клетките на перитонеума, както всички останали клетки, също могат да се дегенерират и да се размножават неконтролируемо.

Само в много редки случаи туморите произхождат директно от много тънкия клетъчен слой на перитонеума, но въпреки това туморите от други органи са много често срещани в перитонеума и след това се наричат ​​перитонеална карциноматоза. Почти всеки тумор, растящ в един от тези органи, рано или късно ще достигне перитонеума, ще се разпространи върху него и ще се образува перитонеални метастази. Перитонеална рак следователно обикновено не е „първият“ тумор (= първичен тумор), а се формира от метастази на различни други (първични) тумори. Понякога първичният тумор изобщо не е известен и първите симптоми след това се предизвикват само от утаяването на тумора под формата на перитонеален карцином. Ако метастази са метастази, които колонизират перитонеума и водят до перитонеума рак, това са предимно метастази от дъщерни тумори на двоеточие рак, стомах рак, рак на яйчниците, рак на бъбречните клетки, рак на чернодробните клетки и от гинекологични (напр. напреднали рак на матката или рак на яйчниците или фалопиевата тръба) тумори.