Паракодин® е лекарство от групата на антитусивите (кашлица супресанти) и се използва при непродуктивна раздразнителна кашлица. Активната съставка, съдържаща се в Паракодин, е дихидрокодеин. Дихидрокодеинът е производно на опиум алкалоид морфин и производно на кодеин, което от своя страна се предписва като антитусивно и болкоуспокояващо. В Германия Paracodin® попада под наркотици закон, което означава, че освобождаването на лекарството подлежи на специален контрол.
Режим на действие
Активната съставка дихидрокодеин, съдържаща се в Paracodin®, е член на опиоидната група. Терминът опиоид се отнася до група естествени и синтетични вещества, които са ефективни при опиоидните рецептори. Основните ефекти на опиоиди са силна аналгезия (болка облекчение), седация, дихателни депресия (инхибиране на дихателното шофиране) и запек.
При продължителна употреба е възможно развитието на зависимост. Дихидрокодеинът има силно обезболяващо действие, използва се главно в краткосрочна терапия за лечение на непродуктивно раздразнително кашлица. Може да се използва и при умерено тежки болка.
Странични ефекти
Активната съставка дихидрокодеин, съдържаща се в Paracodin®, може да причини различни странични ефекти като лекарство, действащо върху опиоидния рецептор. След прием на Паракодин® може да се появи сърбеж с зачервяване на кожата, който се появява в? 0.1% от случаите.
Могат да се появят и тежки алергични реакции, които могат да набъбнат по интензивност до синдрома на Стивън-Джонсън (? 0.01% от случаите). Приемът на Паракодин® може да доведе до повишаване на мускулния тонус на гладката мускулатура, което може да доведе до запек в стомашно-чревния тракт.
Допълнителен страничен ефект е гадене, Дори повръщане, което се случва по-често в началото на терапията. Понякога има сухо уста. Често (?
1% от случаите) има леко главоболие и лека сънливост, също могат да се появят нарушения на съня. Като психологични странични ефекти, еуфория и промени в настроението понякога се наблюдават. Освен това са възможни състояния на объркване, възникват и нарушения на възприятието с халюцинации (?
0.1%). При пациенти с вече съществуващи епилепсия или склонност към припадъци, риск от конвулсии (спазми) се увеличава по време на терапията с Paracodin® (? 0.1%).
Пациентите често се оплакват от световъртеж. При високи дози, кръв спадане на налягането и произтичащият синкоп, т.е. внезапно припадане, все още са възможни. Освен това пациентите, които вече имат бял дроб дисфункцията е предопределена за развитие белодробен оток по време на терапия с високи дози с дихидрокодеин.
В допълнение могат да се появят дихателни нарушения, диспнея (задух) или дишане депресия (обикновено в случай на злоупотреба с дихидрокодеин) са възможни. Като цяло трябва да се отбележи, че дългосрочната терапия с високи дози развива толерантност към лекарствата без рецепта и че се развива психологическа и физическа зависимост. Приемът на Паракодин® с неговата активна съставка дихидрокодеин също може да доведе до влошаване на зрението, тъй като работата на очните мускули може да бъде намалена.
Много рядко все още възниква функционално нарушение на очите, което се проявява като миоза (стесняване на ученик) или скотом (? 0.01%). Паракодин® или Дихидрокодеин не трябва да се приемат при определени заболявания или състояния.
Важно противопоказание са някои заболявания на респираторен тракт, като дихателна недостатъчност или дихателна депресия, тъй като и двете се влошават от дихидриокодеин. Освен това лекарството не трябва да се приема при остри астматични пристъпи или хронични бронхиална астма. Дихидрокодеиновите препарати не трябва да се приемат, дори ако централният контролен център на дишането, т.е.
Освен това дихидрокодеинът обикновено е противопоказан при деца под четиригодишна възраст. Ако пациентът е пристрастен към опиоиди, алкохол или успокоителни, дихидрокодеинът трябва да се използва много внимателно, в противен случай пристрастяването ще се влоши. Трябва да се внимава при пациенти, които трябва да бъдат лекувани с дихидрокодеин след хирургично отстраняване на жлъчния мехур.
При пациенти, които са ограничили бъбрек функция, дозата трябва да се коригира, тъй като отделянето е по-бавно. Като цяло трябва да се внимава, когато се използва дихидрокодеин при лечението на пациенти в напреднала възраст, тъй като терапията може да повлияе на съществуващите предишни състояния. Терапията с дихидрокодеин трябва да се прецени особено внимателно при пациенти с вече съществуваща хипотиреоидизъм, намален черен дроб функция и / или съществуващи припадъци (епилепсия). Внимание се изисква и при пациенти с хронична форма запек, тъй като опиоидът може да увеличи риска от запек.
По време на дихидрокодеин също трябва да се претегля много внимателно бременност. През първите три месеца на бременност възможно е да вземете препарата, ако индикацията е много строга. Веднага след като раждането наближи, приложението на дихидрокодеин е противопоказано, тъй като ще има риск от респираторна депресия за новороденото.
Проучванията показват корелация между приема на дихидрокодеин от бременни жени и деформации на детето. Освен това, нероденото дете може да развие зависимост, ако бъде взето за по-дълъг период от време. Деца, чиито майки многократно са приемали дихидрокодеин по време на бременност (през последния триместър) е установено, че имат симптоми на отнемане след раждането. Дихидрокодеинът е противопоказан по време на кърмене, тъй като активното вещество преминава в кърма и може да предизвика нежелани реакции при кърмачето.
