Отворени класове

дефиниция

В образователната наука няма точно определение за открито преподаване. Като правило се разбира, че обучение процесът се оформя изцяло и се определя от самите ученици. Това не е традиционно фронтално обучение, вместо това учителят остава повече на заден план и подкрепя учениците в самоорганизация обучение.

Това означава, че учениците сами работят върху съдържанието, в зависимост от техните индивидуални интереси и възможности. По този начин се гарантира силна ориентация на уроците към ученика. Освен това студентът може да избира от селекция от обучение материали, учебният материал, който съответства на неговия тип на обучение.

Така че, ако учениците се научат особено добре за слуха, учебният материал им е достъпен във версия за слушане. Това създава оптимални условия за обучение на ученика. В обобщение може да се каже, че отвореното обучение е форма на обучение, при което всеки ученик може свободно да избира своето време за обучение, местоположение и съдържание.

Ученикът трябва да реши кой метод ще използва и дали това ще се осъществи при индивидуална или групова работа. Фалко Пешел (* 20. 01.

1965), немски учител и възпитател, дефинира принципа на открито обучение и го оформя по специален начин. В центъра на отвореното обучение е ориентираността към учениците, т.е. самоопределящо се обучение от учениците, при което те сами решават какво искат да учат, кога, как, къде и с кого. В Peschel детето се освобождава от материалните спецификации на учителя; вместо това материалите и учителят трябва да се адаптират към детето.

Като основа за определяне на степента на откритост в преподаването той посочва пет измерения, всяко от които може да бъде посочено в шест нива.

• Първото измерение е организационната откритост. Тук може да се зададе въпросът дали ученикът сам определя рамковите условия на обучение, т.е. времето, мястото или социалната форма.
• Следващото измерение, методологическа откритост, показва дали на ученика е разрешено да определя сам пътя на обучение.
• В измерението на отвореността на съдържанието се оценява дали учебният материал в рамките на учебната програма е отворен.
• Измерението на социалната отвореност определя откритостта на социалното взаимодействие. Това включва вземане на решения по отношение на управлението в класната стая, целия процес на преподаване, планирането на урока и конкретния процес на преподаване.
• Последното измерение е това на личната откритост. Фокусът е върху взаимоотношенията между учители и ученици и между самите деца.