Мезангиопролиферативен гломерулонефрит от тип IgA | Образува гломерулонефрит

Мезангиопролиферативен гломерулонефрит от тип IgA

Мезангиевите клетки са съединителната тъкан малките клетки кръв съдове от бъбрек филтър. IgA (имуноглобин А) е антитяло, произвеждано от определени кръв клетки (плазмени клетки). Тази форма е известна още като IgA нефропатия или Бергеров нефрит.

Това е най -често срещаната форма на гломерулонефрит в световен мащаб. Засяга предимно млади мъже и може да има много различно протичане. Най -честите симптоми са кръв в урината (хематурия), болка в хълбока намлява високо кръвно налягане, които трябва да се лекуват последователно, и протеинурия.

Хематурия или протеинурия могат да бъдат толкова незначителни, че често се откриват случайно само ако липсват други симптоми. Генезисът (патогенезата) все още е неясен. Прави впечатление обаче, че се среща по -често в семейства, така че се подозира генетична предразположеност.

Няма терапия срещу причината. Ако започне достатъчно рано, комбинация от кортикостероиди и имуносупресивни лекарства изглежда обещаващо. Около половината от засегнатите показват хроничен ход, който често завършва с хронична бъбречна недостатъчност.

Фокално-сегментиран гломерулонефрит

В микроскопичния образец са впечатляващи патологично втвърдяване на органа (склероза) и натрупване на стъклено, прозрачно вещество, наречено хиалин (хиалиноза) в отделни участъци от гломерули. Развитието на тази форма не е ясно, но по -често се наблюдава при ХИВ-инфектирани лица или употребяващи хероин. Повече от 30% от случаите са хронични и водят до бъбречна недостатъчност. Дори след а бъбрек трансплантация се наблюдава висока честота на рецидиви. Няма системна терапия. Терапия с потискане на имунната система понякога показва успех.

Мембранозен гломерулонефрит

Мембрана гломерулонефрит често се появява без видима причина. Понякога обаче се среща при определени заболявания като: Отлагане на имунни комплекси от външната страна на базалната мембрана. Една трета се лекува спонтанно, друга трета показва хронична загуба на протеин чрез урината и при една трета от пациентите болестта прогресира до бъбречна недостатъчност.

Мембрана гломерулонефрит е най-честата причина за нефротичен синдром.

  • Тумори (например рак на дебелото черво)
  • Инфекции (например хепатит В) или
  • След прием на определени лекарства.
  • Системната лупус еритематозус рядко носи отговорност.