Лупус еритематозус

дефиниция

(лупус = вълк, зачервяване; еритематозус = зачервяване) Лупус еритематозус е автоимунно заболяване от групата на колагенозите. Клиничната картина на лупус еритематозус е системно заболяване на кожата, но и на съдовите съединителната тъкан на много органи. В допълнение има така наречените васкулитиди, т.е. възпаления

  • Съдовете (vasa = съд, -itis = възпаление),
  • Малките артерии или
  • артериолите (много малки артерии).

Честота

Около 50 от 100000 жители страдат от лупус ерстематозус. Честотата на новите случаи е между 5 и 10 души на 100000 жители годишно. Жените са около десет пъти по-често засегнати от мъжете.

Освен това се разболяват предимно жени в детеродна възраст. Възможно е и така нареченото „късно начало“. В тези случаи пациентите не се разболяват, докато навършат 55 години. Отново жените са по-често засегнати, но само два пъти по-често.

Повече подробности за лупус еритематозус

Колагенозата е група от заболявания, които се срещат главно в съединителната тъкан - в цялото тяло. Лупусът принадлежи към групата на автоимунните заболявания. Автоимунното заболяване се характеризира с факта, че тялото се обръща срещу себе си и се бори.

Изглежда, че наследствената предразположеност играе роля при тези заболявания, но точната причина не е известна. По принцип лупус еритематозус засяга цялото тяло. Освен това, лупусът е едно от системните заболявания.

Такова системно заболяване е заболяване, което засяга цяла система на организма, например хематопоетичната система в левкемия. В случай на лупус, съдовата система и нейната съединителната тъкан са засегнати. Болестта на лупус включва и отлагането на имунни комплекси, които са комбинации от различни компоненти.

Клетките, които играят роля в собствената защитна система на организма, се свързват с клетките, с които искат да се борят и по този начин формират имунните комплекси. Те се разпределят в тялото от кръв корабна система. Имунните комплекси могат да се отлагат в почти всички органи на тялото и да причиняват възпаление. Друга възможна последица би била също функционалното увреждане на съответните органи.

  • ДНК (нашият генетичен материал),
  • Комплемент (защитна система на тялото) и
  • Фибрин (служи за съсирване).