Зрително възприятие в ретината
За да можем да виждаме, светлината трябва да достигне до ретината в задната част на окотоПърво пада през роговицата, ученик и лещата, след това пресича стъкловидното тяло зад лещата и първо трябва да проникне през цялата ретина, преди да достигне местата, където може да предизвика ефект за първи път. Роговицата и лещата са част от (оптичния) пречупващ апарат, който гарантира, че светлината се пречупва правилно и че цялостното изображение се показва точно на ретината. В противен случай предметите няма да се възприемат рязко.
Такъв е случаят например с късогледство или далекогледство. The ученик е важно защитно устройство, което регулира падането на светлина чрез разширяване или свиване. Има и лекарства, които заменят тази защитна функция.
Това е необходимо, например, след операции, когато ученик трябва да се обездвижи за известно време, за да се насърчи по-добре лечебният процес. След като светлината е проникнала в ретината, тя попада в клетки, наречени пръчки и конуси. Тези клетки са чувствителни към светлина.
Те притежават рецептори („светлинни сензори“), които са свързани с протеин, по-точно с G протеин, така наречения трансдуцин. Този конкретен G протеин е свързан с друга молекула, родопсин. Състои се от част от витамин А и протеин, така нареченият опсин.
Лека частица, която се сблъсква с такъв родопсин, променя химическата си структура чрез изправяне на предварително скъсана верига от въглеродни атоми. Тази проста промяна в химическата структура на родопсин сега прави възможно взаимодействието с трансдуцина. Това също променя структурата на рецептора по такъв начин, че се активира ензимна каскада и се получава усилване на сигнала.
В окото това води до повишен отрицателен електрически заряд на клетъчната мембрана (хиперполяризация), който се предава като електрически сигнал (предаване на зрение). The мъжец клетките се намират в точката на най-остро зрение, наричана още жълто петно (macula lutea) или в професионалните среди fovea centralis. Има 3 вида конуси, които се различават по това, че реагират на светлина с много специфичен диапазон на дължината на вълната.
Има син, зелен и червен рецептор. Това обхваща видимата за нас цветова гама. Останалите цветове са резултат главно от едновременното, но различно силно активиране на тези три типа клетки.
Генетичните вариации в сините, зелените и червените рецептори могат да доведат до различния цвят слепота. Пръчковидните клетки се намират главно в периферната зона (периферията) около фовеята централи. Родовите клетки нямат рецептори за различни цветови диапазони. Те обаче са много по-чувствителни на светлина от конусите. Тяхната функция е да засилят контраста и зрението при тъмнина (нощно виждане) или при слаба светлина (здрач зрение).
