Режим на гледане на зрително възприятие
По принцип процесът на „виждане“ може да се разглежда и описва от различни ъгли. Описаният по-горе възглед е от невробиологична гледна точка. Друга интересна гледна точка е психологическата гледна точка.
Това разделя процеса на виждане на 4 етапа. Първият етап (физико-химичен етап) и вторият етап (физически етап) описват горе-долу по подобен начин зрителното възприятие в невробиологичен контекст. Физико-химичното ниво се отнася по-скоро за отделните процеси и реакции, които протичат в клетката и физическото ниво обобщава тези събития в тяхната цялост и отчита хода, взаимодействието и резултата от всички отделни процеси.
Третото (ментално ниво) се опитва да опише перцептивното събитие. Това не е много лесно, защото визуалното преживяване не може да бъде схванато нито енергийно, нито пространствено. С други думи, мозък „Измисля“ нова идея.
Идея, основана на визуално възприетото, което съществува само в съзнанието на човека, който е преживял визуално. Към днешна дата не е било възможно да се обяснят такива перцептивни преживявания с чисто физически процеси, като електрически мозък вълни. От невробиологична гледна точка обаче може да се приеме, че голяма част от перцептивното преживяване се извършва в първичната зрителна кора.
Тогава на четвъртото ниво се извършва когнитивна обработка на възприятието. Най-простата форма на това е познанието. Това е важна разлика във възприятието, защото тук се извършва първото задание.
Обработката на възприетото на този етап е илюстрирана с пример: предположим, че човек гледа снимка. Сега, когато образът е станал съзнателен, започва когнитивна обработка. Когнитивната обработка може да бъде разделена на три стъпки.
Първо се провежда глобална оценка. Изображението се анализира и обектите се категоризират (например 2 души на преден план, едно поле на заден план). Това първо създава цялостно впечатление.
В същото време това също е обучение процес. Тъй като чрез визуалното преживяване се събират преживявания и на видяните неща се присвояват приоритети, които се основават на съответни критерии (например важност, значение за решаването на проблеми и т.н.). С ново, подобно визуално възприятие, тази информация може да бъде достъпна и обработката може да продължи много по-бързо.
След това се преминава към подробната оценка. След подновено и по-прецизно наблюдение и сканиране на обектите от картината, човекът продължава да анализира изпъкналите обекти (например разпознаване на лицата (двойки), действие (държане взаимно в ръката)). Последната стъпка е сложният анализ. Разработен е т. Нар. Умствен модел, подобен на идея, в който информацията от други области на мозък сега също е включен, например спомени на лицата, разпознати в изображението.
Тъй като има много други системи освен системата за зрително възприятие, които оказват влияние върху такъв умствен модел, оценката трябва да се разглежда като много индивидуална. Всеки човек ще оцени изображението по различен начин въз основа на своите преживявания и обучение процеси и съответно ще се концентрира върху определени детайли и ще скрие други. Интересен аспект в този контекст е съвременното изкуство: Представете си обикновена бяла картина само с червено цветно петно.
Можете да предположите, че цветното петно е единственият детайл, който ще привлече вниманието на всички зрители, независимо от опита или обучение процеси. Тълкуването, от друга страна, е оставено на свободата. И дори когато става въпрос за въпроса дали това е висше изкуство, със сигурност няма общ отговор, който да се отнася за всички зрители.
