Мотивацията кара хората към действие и им дава умствената и емоционална енергия за осъществяване на идеи. Той е неразделна част от вземането на решения и прилагането на решения. Следователно влияе и на междуличностните отношения взаимодействия и формирането на по-големи групи от хора.
Какво е мотивация?
Мотивацията кара хората към действие и им дава умствената и емоционална енергия за осъществяване на идеи. Терминът мотивация съдържа две значения. В причинно-следствена връзка по отношение на човешкото действие мотивацията означава мотив. Тези мотиви или мотиви заедно формират мотивацията за действие или отношение на ума. Освен това терминът мотивация включва човешки емоционални състояния като стимул, стремеж, дисциплина и желание за действие. Мотивацията тук означава степента на готовност за това или онова действие. Тази готовност произтича от психическата и физическата конституция и варира по отношение на споменатите по-рано параметри. Всяко действие изисква както мотив, така и вътрешен порив за извършването му. Втората кореспонденция на мотивацията, подтикът към действие, е абсолютно необходим за кореспонденцията на човека с околната среда.
Функция и задача
Мотивацията е от първостепенно значение за човешката дейност. Действията на хората помежду им или в изолация винаги изискват някакъв вид двигател, за да тръгнат. Мотивацията е подобна на тягата в кинетичното движение. Без първоначален импулс обектът остава инертен. Същото е и с човешките действия. Трябва да има точка на запалване в човешката мисъл, воля или стремеж на индивида да последва действие. По този начин мотивацията тласка човека и помага да се изпълняват игри с умствени мисли. Съответно, човек зависи от достатъчна мотивация, за да стане активен в света. Независимо дали двигателите, поддържащи живота, като глад, жажда, позиви за уриниране или потомството може да се брои, тъй като мотивацията е оспорена. Изглежда обаче сигурно, че тези необходими нужди са дълбоко залегнали в психиката на хората и поне влияят върху тяхната мотивация. Социалните или частните процеси могат да бъдат стартирани или продължени чрез мотивация. Човешкото съжителство дължи своята функционалност на един вид колективна мотивация. Желанието на всички да участват в семейното, социалното или гражданското пространство е основна предпоставка за успеха на социалните асоциации. В същото време социалните сдружения трябва да гарантират, че мотивацията на членовете им не намалява. По този начин индивидът допринася за успеха на социалната асоциация. Социалното сдружение, от друга страна, трябва да има предвид удовлетворението и желанието на индивида да работи. Съответно мотивацията не е само индивид състояние. Човешките съюзи като колектив могат да бъдат еднакво мотивирани или немотивирани. Мотивите също предизвикват политически или идеологически нагласи. Действията, например, могат да бъдат политически „мотивирани“. По този начин частната мотивация се прехвърля към по-голямо цяло, което се отстранява от личната рамка. По този начин мотивацията определя и публичната политика, тъй като участници като фирми, политически партии или граждански сдружения, както и отделни лица, се ръководят от мотивация.
Болести и неразположения
Във връзка с мотивацията възникват някои проблеми пред хората. Немалко хора страдат от безразличие, защото са загубили мотивация за ежедневието. Тези, които са немотивирани, често имат драстично преживяване зад гърба си. Това не само потиска радостта от живота, но и желанието да се направи нещо. В такива случаи е важно да се обработи опитът и да не се оставя да бъде изтеглен в низходяща спирала. Други хора имат естествено по-ниски нива на мотивация, ентусиазъм или концентрация. Те бързо се отегчават и не упорстват в дългосрочни занимания. Поради тази причина хората без мотивация също се справят трудно в работния свят. Концентрация упражненията могат да доведат до подобрение в това състояние. Липсата на мотивация може лесно олово да се депресия, оттегляне и социална изолация в дългосрочен план. Всеки акт изглежда безсмислен. Човекът вече не излиза извън вратата и почти не проявява интерес към заобикалящата го среда. Най-малкото, тялото страда от настъпването на спокойствие. Немотивираните хора спортуват по-малко, обръщат им по-малко внимание диета и считайте умствените усилия за загуба на време. Те постепенно се поддават на пренебрегване. След определен момент развитието често е необратимо. Съответно е важно да се разпитате на ранен етап и да се преборите със скритото негативно настроение. По същия начин не е здравословно да бъдете прекалено мотивирани. Свръхмотивираните хора често са под напрежение, искат прекалено много и натоварват своите ближни с неспокойното си основно настроение. Хората, които са твърде мотивирани, твърде бързо губят представа за възможните последици от своите действия. Той действа преждевременно, без да отчита последствията. Прекомерната мотивация на участник често води до ситуации, които могат да ескалират. Независимо дали става въпрос за спортни състезания или междуличностни дискусии, свръхмотивираните индивиди често са склонни да приемат драстични и непропорционални мерки. Това вътрешно напрежение засяга не само отношенията между индивида и външния му свят. Той също така преминава към физическата конституция. Свръхмотивацията, напрежението и безпокойството могат да провокират опустошителни медицински състояния, като напр сърце заболяване, високо кръвно налягане и удари. Периодичните горещи заклинания на тялото нарушават кръв Тя и нервната система. Това прави тялото по-податливо на резки атаки в сърце намлява мозък.
