Болести на пикочните пътища

Синоними

Бъбречен таз, уретер, уретер, уретра, пикочни пътища, пикочни пътища, бъбреци, пикочен мехур, цистит, възпаление на таза, камъни в бъбреците Медицински: уретер, везика уринария Английски: пикочен мехур, уретер

Болести на пикочните пътища

Възможно е обаче патогените да се издигнат от мехур в бъбречен таз и причиняват възпаление (пиелонефрит = възпаление на бъбречното легенче). Това може да доведе до силни контракции на споменатите по-горе гладки мускули (бъбречна колика). Възможни са каменни образувания в цялата област на дрениращите пикочни пътища, които могат да възпрепятстват изтичането на урина (така наречените чашечни и бъбречно-тазови камъни или превезикални уретерални камъни, ако са по-дълбоки).

Възпаления на мехур самите са сравнително чести при жените, поради много по-кратките пикочен канал. Те често са неусложнени, но ако се случват твърде често, те могат да станат хронични и могат също да се издигнат през уретера. Те често са причинени от микроби на нормалното чревна флора, които се предават чрез инфекция с намазка.

Лигавицата на уретера намлява мехур може да бъде засегната от рак (т.нар. уротелиален карцином). Рисковите фактори са химически дразнители, които също се съдържат в коса багрила. Разбира се, възможни са и доброкачествени тумори, които често могат да бъдат премахнати без далечни последици, ако бъдат открити рано.

Континенцията (способността да задържа урина) може да бъде повредена от увреждане на различни секции на контролния апарат. В случай на дълбоки гръбначен мозък наранявания, мозък вече не е в състояние да контролира микцията („уриниране“). Образува се „преливен пикочен мехур“ (неврогенен пикочен мехур).

Ако собственият сплит на пикочния мехур е повреден, напр диабет (диабетна невропатия), непрекъснатото изпразване на пикочния мехур също често е вече невъзможно. В напреднала възраст има случайна или пълна загуба на функцията на сфинктера, особено при жените. Следователно това е мускулен проблем. Тук може да се направи разлика между настоява инконтиненция („Настоятелна инконтиненция“) и стрес инконтиненция, някои от които могат да бъдат лекувани с лекарства или операция.