Естествени клетки убийци
Естествените клетки убийци или NK клетки изпълняват подобна роля като Т-клетките убийци, но за разлика от останалите лимфоцити, те не принадлежат към адаптивните, а към вродените имунната система. Това означава, че те са постоянно функционални, без да се налага да бъдат активирани предварително. Реакцията им обаче трудно се регулира. Въпреки това те принадлежат към лимфоцитите, тъй като се развиват от едни и същи клетки-предшественици.
Стандартни стойности на лимфоцитите
Концентрацията на лимфоцитите варира през целия ден и зависи от времето на деня, стреса, физическото натоварване и други фактори. За патологично увеличение се говори само ако лимфоцитите са над граничните стойности. За да се определи броят на лимфоцитите, диференциал кръв броят се изисква, което е част от голямото кръвна картина.
Делът на лимфоцитите в общия брой на левкоцитите (левкоцит = бял кръв клетка) трябва да бъде между 25 и 40%, което съответства на концентрация от 1 500-5. 000 / μl. Ако стойността е по-висока от тази, се говори за лимфоцитоза, ако е по-ниска, се говори за лимфоцитопения (също лимфопения). При малки деца концентрацията на левкоцити може да бъде много по-висока и делът на лимфоцитите може да бъде до 50%.
Каква може да е причината, ако лимфоцитите са повишени?
В повечето случаи увеличеният брой лимфоцити (= лимфоцитоза) показва вирусна инфекция, тъй като лимфоцитите са особено подходящи за борба с нея. По принцип всички вирусни инфекции са свързани с поне малко повишена концентрация на лимфоцити. В допълнение, някои бактериални инфекции като коклюш (коклюш кашлица, магарешка кашлица), туберкулоза (консумация), сифилис, коремен тиф треска (чревна треска, париетална треска) или бруцелоза (Средиземно море треска, Малта треска) също предизвикват характерно увеличение на лимфоцитите.
Броят на лимфоцитите остава увеличен дори при хронични, т.е. продължителни курсове. Други паразити като Toxoplasma gondii също могат да доведат до краткосрочно увеличаване на лимфоцитите. Съществуват обаче и възпалителни заболявания без инфекция, които водят до увеличен брой лимфоцити, като чревни заболявания болест на Крон намлява улцерозен колит, както и автоимунни заболявания като Болест на Грейвс, в който лимфоцитите произвеждат антитела срещу клетките на щитовидната жлеза, което ги възбужда прекомерно, което от своя страна нарушава хормоналния баланс.
Саркоидоза (Болест на Boeck), специална форма на възпаление, която особено често засяга белите дробове, също може да доведе до увеличаване на броя на лимфоцитите. Въпреки това, нарушен баланс на щитовидната жлеза хормони, както е в хипертиреоидизъм or Болестта на Адисън (първична надбъбречна недостатъчност), също може да доведе до увеличаване на броя на лимфоцитите. Това също може да ви интересува: Болест на Адисън Особено тежка лимфоцитоза може да се появи при някои злокачествени заболявания, т.е. злокачествени туморни клетки: При хронична лимфна левкемия (ALL), това са клетките-предшественици на лимфоцитите, които са се развили рак клетки поради мутации.
Това е най-често срещаната форма на левкемия в западния свят. Тъй като се среща особено често около 50-годишна възраст, той се нарича още „старост“ левкемия“. Острата лимфна левкемия също се развива от клетките на предшествениците на лимфоцитите, но обикновено се придружава от бърза дегенерация на костен мозък, което може да доведе до анемия защото другият кръв клетките не могат да се развият правилно.
В резултат на това в някои случаи не може да се наблюдава промяна или дори намаляване на общите левкоцити. Ненормално увеличеният брой лимфоцити става очевиден само в диференциала кръвна картина. Тъй като мутиралите лимфоцити обикновено са безфункционални и при двете заболявания, намалена производителност на имунната система може да се предположи въпреки увеличения брой. Освен това други злокачествени тумори, засягащи други клетки на лимфната система може да отключи лимфоцитоза, като напр Лимфом на Ходжкин (Болест на Ходжкин, лимфогрануломатоза, лимфогранулом), но също така и някои неходжкинови лимфоми.
