Анатомия и развитие на лимфоцитите
Лимфоцитите са с 6-12 μm много променлив размер и са особено забележими от голямото ядро на тъмните клетки, което запълва почти цялата клетка. Останалата част от клетката може да бъде разпозната като тънка цитоплазмена ресничка, която съдържа само няколко митохондрии за производство на енергия и рибозоми за производството на протеини. Предполага се, че по-големите форми на лимфоцити, които имат и по-леко (= еухроматично) клетъчно ядро, са били активирани чрез бактериална или вирусна атака.
По-малките неактивни лимфоцити, които също се наричат наивни, са много по-чести при здрави хора и са с приблизително същия размер като червените кръв клетки (еритроцити). Лимфоцитите се образуват през междинния етап на лимфобластите от хематопоетични стволови клетки (хематопоеза = кръв формация), които при възрастни се срещат най-вече в костен мозък. Тук прогениторните клетки (предшественици) на лимфоцитите се различават от тези на останалите (миелоидни) клетки в много ранен стадий по това, че някои от тях продължават да узряват в тимуса (наричани още сладкиши).
Те по-късно се наричат Т лимфоцити („T“ като в тимуса). Целта на зреенето в тимуса е да се подредят всички онези Т-клетки, които реагират на собствените структури на тялото или са ограничени по друг начин във функцията си (положителен и отрицателен подбор). В-лимфоцитите и NK-клетките (естествени клетки убийци) от друга страна завършват своето съзряване като другите кръв клетки в костен мозък („B“ = костен мозък или в историята Bursa fabricii, орган на птици).
След като В лимфоцитите напуснат костен мозък като зрели, наивни (= неспециализирани) клетки, те навлизат в органи като далак, сливици или лимфа възли, където могат да влязат в контакт с антигени (структури, чужди на тялото). За тази цел клетката носи определени антитела на нейната повърхност, които служат като В-клетъчни рецептори. Така наречените дендритни клетки, друг вид имунна клетка, която не принадлежи към лимфоцитите, представят антигенни фрагменти на наивните В-лимфоцити и ги активират с помощта на Т- помощни клетки. Ако се активира В-клетка, тя се разделя няколко пъти и се трансформира в плазмена клетка (клонална селекция).
Различните видове лимфоцити изглеждат много сходни, но могат да бъдат разграничени един от друг под микроскопа, като се използват специални методи за маркиране и оцветяване (имунохистохимия). В-лимфоцитите и NK-клетките (естествени клетки-убийци), от друга страна, завършват своето съзряване като другите кръвни клетки в костния мозък („В“ или Bursa fabricii, орган на птиците). След като В лимфоцитите напуснат костния мозък като зрели, наивни (= неспециализирани) клетки, те навлизат в органи като далак, сливици или лимфа възли, където могат да влязат в контакт с антигени (структури, чужди на тялото).
За тази цел клетката носи определени антитела на повърхността му, които служат като В-клетъчни рецептори. Така наречените дендритни клетки, друг вид имунни клетки, които не принадлежат към лимфоцитите, представят антигенни фрагменти на наивните В-лимфоцити и ги активират с помощта на Т-хелперните клетки. Ако се активира В-клетка, тя се разделя няколко пъти и се трансформира в плазмена клетка (клонална селекция). Различните видове лимфоцити изглеждат много сходни, но могат да бъдат разграничени един от друг под микроскопа, като се използват специални методи за маркиране и оцветяване (имунохистохимия).
