Диагностика
Диагностика на сакрална фрактура включва пълна анамнеза, която предоставя информация за механизма на нараняване и съществуващите симптоми. Тази информация често е достатъчна, за да се стигне до правилната диагноза. Въпреки това, клиничен преглед, както и рентгенови лъчи на таза в 2 равнини (преглед на таза и наклонена рентгенова снимка на таза) винаги трябва да се извършва, за да се потвърди диагнозата.
В допълнение, CT (компютърна томография) също може да се извърши за по-добро локализиране на фрактура и откриване на всички съпътстващи наранявания. По време на клиничния преглед е особено важно да се обърне внимание на възможни двигателни или сензорни дефицити, както и да се определи съдовия статус (палпация на импулси на краката и ходилата!). По този начин е възможно да се открият евентуално наранявания на съдовете и нервите и да се избегнат сериозни последици.
Терапия
Недислоциран, т.е. недислоциран сакрален фрактура в повечето случаи може да се лекува консервативно, т.е. без операция. В този случай почивката в леглото първоначално се поддържа за 3-4 седмици, последвана от постепенно увеличаване на теглото с патерици.
За да се избегнат вторични изкълчвания (приплъзване на фракциите), трябва да се извършват редовни последващи прегледи. Хирургичната стабилизация винаги трябва да се извършва в случаи на тежки фрактури (т.е. такива, включващи съдови или нервни наранявания), нестабилни или разместени фрактури на сакрум. Хирургичната стабилизация обикновено се постига чрез остеосинтеза на плоча или фиксиране с винт.
Сакралните фрактури се рехабилитират само хирургически в случай на разместена или нестабилна фрактура, докато простите и недислоцираните фрактури могат да бъдат лекувани консервативно (нехирургично). Предлагат се различни остеосинтези за хирургично лечение. Те включват импланти със стабилен ъгъл, остеосинтези на плочи и винтове.
В зависимост от фрактурата, долната част на гръбначния стълб или таза също трябва да се третира с материала за остеосинтеза по време на операцията. Стабилизирането на задния тазов пръстен е особено важно, което позволява ранна мобилизация и функционалност. Освен това при необходимост трябва да се извърши хирургична декомпресия, т.е. облекчаване на нервни и съдови структури.
Физиотерапията играе роля както при консервативно, така и при хирургично лечение на сакрални фрактури. Физиотерапията гарантира, че мобилността на пациентите се поддържа при контролирани условия, въпреки обездвижването и защитата. С помощта на физиотерапевти пациентите също се научават да използват патерици правилно, за да се изложи сакрум до само частично натоварване в началото. В допълнение, физиотерапевтът тренира мускулите, тъй като мускулният апарат на бедрата и краката често е регресирал значително поради почивка в леглото и почивка.
