Диагноза | Психоза

Диагноза

Диагнозата на a психоза първоначално не изисква апаратно лекарство, но е чисто клинична диагноза и се поставя въз основа на поведението и симптомите на пациента. След поставяне на диагнозата обаче трябва да се извърши допълнителна диагностика, за да се стеснят възможните причини за психоза. За да се изключи наличието на органични психоза, първо е важно да се направи точна анамнеза.

Тъй като засегнатите лица едва ли са в състояние да проведат адекватен разговор дори по време на психоза, лекуващият лекар често зависи от чуждата анамнеза, т.е. от разпитите на близки роднини, познати и приятели. Важен за анамнезата е въпросът за предишни заболявания, както соматични, така и психологически. Също така е много важно да разберете дали някога е настъпил психотичен епизод.

Освен това евентуалната консумация на наркотици трябва да бъде поставена под въпрос точно. Също така въпросът за редовно приеманите лекарства е важен. След анамнезата следва вземането на кръв проби.

Тук също могат да бъдат разкрити физически заболявания, които могат да бъдат възможен спусък за психозата. В много случаи е полезно да се направи и изображение на глава за да се изключат процесите, отнемащи пространство в мозък или например заболявания като множествена склероза. При по-възрастни пациенти - в зависимост от разглеждания проблем - може да се използва по-бързо достъпната компютърна томография (КТ), която може да се използва за сравнително надеждно изключване на пространствените процеси.

За по-млади пациенти и специални въпроси обаче е по-вероятно да се използва ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Електроенцефалограма (ЕЕГ), т.е. изследване на мозък вълни, може също да са необходими. Кои допълнителни изследвания са необходими зависи от текущите резултати от изпитите.

Лечение Терапия

В случай на психоза е важно лечението да започне бързо. В зависимост от тежестта на психозата, лечението може да се извършва амбулаторно или стационарно. Често обаче се препоръчва стационарно лечение поради тежестта на симптомите, които карат пациента да се застрашава.

Първият избор за лечение на психоза са лекарствата, така наречените антипсихотици или невролептици. Групата на тези лекарства включва множество различни активни вещества, но почти всички те се намесват в по-голяма или по-малка степен в допамин метаболизъм в мозък и по този начин водят преди всичко до бързото ограничаване на заблудите и халюцинации. В повечето случаи антипсихотиците трябва да продължат да се приемат дори след отшумяване на симптомите, тъй като значително намаляват вероятността от рецидив на психозата.

Колко дълго трябва да се приема лекарството, трябва да се решава индивидуално. Особено в случай на психози с рецидивиращ (рецидивиращ) ход, като напр шизофрения, често е необходимо лекарството да се приема постоянно. Прави се разлика между типични и атипични антипсихотици.

В днешно време нетипични антипсихотици като рисперидон, все по-често се използват кветиапин, клозапин, оланзапин и арипипразол. Типични антипсихотици като халоперидол днес се използват главно в острата фаза. Кой антипсихотик обаче се използва, трябва да се решава индивидуално.

Психотерапевтичните процедури играят само незначителна роля в острата фаза на психозата, но могат да помогнат в хода на заболяването. Пациентите, преживели психоза, също могат да участват в групи за психообразование. Тук те са информирани за темата за психозата и как да се справят с нея и да се срещнат със съмишленици.

В случай на органични психози, лечението на отключващото заболяване е първи приоритет. Zyprexa е лекарство от групата на антипсихотиците.Съдържа активната съставка оланзапин и е едно от атипичните невролептици. Използва се главно за лечение на психози, които се появяват в контекста на параноид шизофрения.

Използва се и за лечение на биполярни разстройства. В допълнение, оланзапин може да се използва като второ лекарство в депресия за така наречената аугментационна терапия. Теорията тук е, че увеличаването на второ лекарство, в случая оланзапин, има допълнителен ефект за повдигане на настроението. Много чести и чести нежелани реакции на оланзапин са наддаване на тегло, умора, сухота уста, виене на свят, гадене- повръщане, запек, безсъние и безпокойство, увеличаване на някои кръв нива, оток (задържане на вода), необичайни движения (дискинезия), кожен обрив, болки в ставите и нарушения на сексуалната функция.