Трябва да се прави разлика между диагнозата, която разпознава дискалкулия като частична слабост в изпълнението по смисъла на ICD 10 и другите проблеми в математическата област, като комбинирани нарушения на училищните умения или аритметични затруднения поради неадекватно преподаване. като дислексия, дискалкулия е класифициран в ICD 10 (Международна статистическа класификация на болестите и свързаните с тях 3драве Проблеми, 10-та ревизия) като едно от така наречените ограничени нарушения на развитието. Проблемът на дискалкулия се крие по-скоро във факта, че проблемът не може да бъде обяснен нито с липса на интелигентност, нито с неподходящо преподаване.
По този начин възниква трудността да се разграничи външният вид от общите проблеми на обучение да изчисля. Съгласно ICD 10, следните форми на изчислителни проблеми трябва да бъдат разграничени от дискалкулия:
- Дискалкулия в резултат на неадекватно обучение или в резултат на лишения (= липса на физическо и емоционално внимание).
- Загуба на вече придобити аритметични способности поради мозъчно увреждане (= „придобита“ аритметична слабост)
- Дискалкулия поради липса на интелигентност (IQ <70)
- Дискалкулия (= „вторична“ дискалкулия) в резултат на органични заболявания, психични разстройства или увреждания (напр. Сензорно увреждане).
Налични са стандартизирани тестови процедури за диагностика, които обаче, подобно на тестовете в клас, само правят разлика между правилни и неправилни и не анализират грешките като такива. Не всеки може да извършва стандартизирани тестове.
Тъй като обаче човек не иска да обозначава дете като „слабо по аритметика“ или „не слабо по аритметика“, а по-скоро иска да работи конкретно по проблемите, е необходим смислен анализ. Това може да се направи само чрез качествен анализ на грешките и качествена оценка на изчислителните техники. По принцип това изисква ученикът да мисли на глас, когато решава задачите, т.е. да предоставя информация за методите си на изчисление.
Това е единственият начин да се определят субективни (= грешни, неудобни) алгоритми и да се анализират грешни пътища на решение. Субективните алгоритми също могат да бъдат определени особено впечатляващо, ако субектът бъде помолен да реши проблема с помощта на материали (обучение материали). Например, когато действате, е възможно да се разпознае дали се правят или броят изчисления и т.н.
Освен това обаче по време на терапията трябва да се прави по-нататъшна диагноза. Важно е да анализирате грешките и да поставите под съмнение мисловните структури на детето. Единият говори за така наречената диагностика на прогресията, която дава възможност да се определят правилните приоритети за терапията и да се надграждат взаимно - стъпка по стъпка.
По правило не само ученикът е отговорен за развитието на обучение трудност. По тази причина винаги трябва да се задават въпроси за дома и училището като част от диагнозата. Както училището, така и вкъщи имат възможност да наблюдават децата, което позволява да се наблюдават индикации за трудности и да се разглеждат на ранен етап. Ранното откриване играе основна роля при всички проблеми. Колкото по-рано проблемите се разпознаят и анализират, толкова по-бързо може да се стигне до помощ в смисъл на значима терапия
