Адисонова криза | Болест на Адисон

Адисонова криза

Криза на Адисън възниква, когато тялото се нуждае от повече кортизол, отколкото разполага в тази ситуация. Това обикновено се случва в стресови ситуации. Те включват тежък физически стрес, но и фебрилни инфекции, стомашно -чревни инфекции или операции.

По подобен начин тежкият психологически стрес, травма или внезапното прекратяване на кортизоловата терапия могат да доведат до такава криза. Надбъбречният инфаркт също води до загуба на надбъбречната функция и хормонален дефицит. Адисоновата криза е остро животозастрашаваща ситуация, при която тялото не е в състояние да реагира по подходящ начин на стресова ситуация, което води до тежка нарушения на кръвообращението което може да доведе до кома.

Поради липсата на хормони произвеждани от надбъбречните жлези, регулирането на кръв налягането е ограничено. Поради дефицита на хормони, тялото губи соли и вода, което води до спад в кръв налягане. Без бърза терапия с кортизол това може да доведе до състояние на шок, което може да доведе до кома или в най -лошия случай да бъде фатален. Кризата се проявява чрез гадене, повръщане, диария, треска, объркване, хипогликемия и отпадането кръв налягането води до сърцебиене. Често Болестта на Адисън кризата е причината да се повдигне съмнение за болестта на Адисън.

Вторична надбъбречна недостатъчност

Вторичната надбъбречна недостатъчност е нарушение на т.нар хипофизната жлеза. Това е част от човешкото мозък и има стимулиращ ефект върху надбъбречна жлеза чрез освобождаване на определени хормони, тези хормони естествено включват пратеника вещество ACTH (адренокортикотропен хормон), който се произвежда в аденохипофизата или хипофизната жлеза и индуцира производството на кортизол в надбъбречна жлеза след освобождаване хипофизната жлеза понякога не работи правилно и в резултат на това произвежда недостатъчно количество ACTH.

Причината за неизправността може да бъде тумор. Поради нарушеното производство, веществата, изпращащи съобщения, не могат да действат на местоназначението си и надбъбречната кора няма стимул да произвежда кортизол. Засегнатите след това развиват т. Нар. Хипокортизолизъм, т.е. недостатъчно количество кортизол в кръвта или циркулация на тялото.