Хипертиреоидизъм | Щитовидната жлеза

Базедовата болест

Свръхактивната щитовидна жлеза също е известна в медицинската терминология като хипертиреоидизъм. Това е заболяване, което е свързано с повишено производство на щитовидната жлеза хормони тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Разпространението на хипертиреоидизъм е 2-3% от общото население.В Германия най-честите причини са автоимунните заболявания Болест на Грейвс или функционална автономност на щитовидната жлеза.

Между 20 и 40 години, Болест на Грейвс се счита за най-честият спусък на хипертиреоидизъмкато има предвид, че функционалната автономност се счита за най-честата причина за заболяване на щитовидната жлеза от 50-годишна възраст. Симптомите на хипертиреоидизъм са много разнообразни. Повишеното производство на хормони оказва особено влияние върху метаболизма и кръвообращението, но влияе и върху психологическото благосъстояние и растеж.

Пациентите обикновено се оплакват от нервност, безпокойство, безсъние, повишено изпотяване и загуба на тегло. В допълнение, загуба на коса, повишен апетит и жажда, повишена честота на изпражненията с евентуална диария и мускулни оплаквания (миопатия). В редки случаи могат да се развият пациенти от мъжки пол с хипертиреоидизъм гинекомастия (уголемяване на млечната жлеза); жените също се оплакват менструални нарушения.

Характерна находка на имунологично индуциран хипертиреоидизъм е претибиалният микседем (= разтягане на кожата на пищялната кост поради натрупването на гликозаминогликани). Терапевтичното лечение на хипертиреоидизъм обикновено се провежда с така наречените тиреостатични лекарства. Тези лекарства инхибират новия синтез на щитовидната жлеза хормони чрез различни механизми с цел постигане на еутиреоидизъм (= нормално производство на щитовидната жлеза).

Хипертиреоидизмът може да се лекува и хирургично. Предпоставка обаче е еутиротичното метаболитно състояние преди началото на операцията с използване на тиреостатични лекарства. Последващо последващо лечение с L-тироксин е задължително, тъй като частичната резекция (премахване на определени части) на щитовидната жлеза може да доведе до хипотиреоидизъм, т.е. недостатъчна функция.

Често нежелано усложнение по време на операцията е нараняването на ларингеалния рецидивиращ нерв (повтаряща се пареза), тъй като това е тясно свързано топографски с щитовидната жлеза. Възли в щитовидната жлеза могат да бъдат открити при повече от 50% от населението и процентът се увеличава с възрастта. Според проучвания възел може да бъде открит при всеки втори възрастен от 65-годишна възраст.

Възлите могат да бъдат кисти (кухини, пълни с течност), израстъци, белези и калцификации, както и хормонални промени в щитовидната тъкан. В медицинската терминология се прави разлика между „студени“, „топли“ и „горещи“ възли по отношение на възлите, произвеждащи хормони. Терминът студено, топло или горещо обаче не се отнася до температурата на възела, а до неговата активност, т.е. дали е зает да произвежда хормони или не.

Това производство на хормони може да се измери с помощта на т.нар сцинтиграфия. Това включва създаване на цветно изображение на щитовидната жлеза с помощта на различни цветове. Дейността на зоната определя кой цвят е показан на изображението.

По този начин цветовете на горещите, много активни зони се променят на топли тонове като червено и жълто и на студени цветове като синьо и зелено с намалена активност. Зад такава област на студен възел често се крие проста промяна на тъканите, която вече не е в състояние да произвежда хормони. Това могат да бъдат кисти (кухини, пълни с течност), аденоми (доброкачествена пролиферация на клетките, произвеждащи хормони), калцификации или белези в тъканта.

В редки случаи (макс. 5%) обаче зад него може да има и злокачествен тумор. Предварително бързият растеж и грубата, непроменяща се консистенция могат да показват злокачествен растеж.

Студената бучка винаги трябва да се лекува поради тази рядка причина. Окончателна диагноза може да бъде поставена с фина игла пункция, опростен начин на биопсия. Тук се взема малка тъканна проба през тънка игла и се изследва под микроскоп.

В зависимост от това дали промяната тогава е добра или злокачествена, процедурата на лечение варира от наблюдение до редовно ултразвук проверки за пълно отстраняване на щитовидната жлеза. Радиойодна терапия не е ефективен при студени възли. Тъй като процедурата се основава на абсорбцията на радиоактивни йод от клетките и тези възли абсорбират малко йод, клетките не могат да се борят по този начин и терапията не може да има никакъв ефект.