Хемангиом при бебето | Хемангиом

Хемангиом при бебето

Повечето, а именно около три четвърти, от всички хемангиоми се срещат в ранна детска възраст. При раждането хемангиомите често все още не са ясно видими и само нарастването на размера през първата година от живота го прави хемангиоми видими. Честото появяване на хемангиоми в ранна детска възраст може да се обясни с факта, че това е ембрионален тумор.

A хемангиоми, известен също като хемангиом, по този начин се състои от клетки, които хората произвеждат само в ембрионалния си период и в ранна детска възраст. Засегнати са около три до пет процента от всички бебета. Недоносените бебета са засегнати до двадесет пъти по-често от зрелите бебета.

При повечето бебета първата стъпка е да изчакате и да видите как хемангиоми се развива, тъй като много хемангиоми регресират през първите години от живота и хемангиомите не се дегенерират злокачествено. Лечението на бебето се търси, ако хемангиомът е особено голям или ако локализацията е неблагоприятна. При бебета и малки деца е одобрено медикаментозно лечение с бета-блокер пропанолол, което може да допринесе за регресия.Кръв гъбите обикновено са напълно безболезнени за бебето и не го ограничават в ежедневието.

Форми на хемангиома

Една от формите на хемангиома е т.нар капилярен хемангиом. Произвежда се от капилярите, най-малките кръв съдове в човешкото тяло. Капилярите образуват фина мрежа в органите и тъканите на тялото и позволяват обмена на кислород и хранителни вещества между тях кръв и телесната тъкан.

Приблизително 30 до 40 процента от всички съдови тумори могат да бъдат класифицирани като капилярен хемангиоми. A капилярен хемангиомът се появява на кожата като яркочервена и леко повдигната съдова мрежа. Това се случва много често (едно на 200 раждания) и обикновено малко след раждането.

През първите месеци от живота капилярният хемангиом често се увеличава. Въпреки това, повече от 70 процента от хемангиомите напълно регресират до 7-годишна възраст. Не е необходимо лечение при неусложнени хемангиоми.

Ако обаче капилярният хемангиом е локализиран в лицето или в седалището или гениталната област, терапията трябва да започне рано. Терапията може да се проведе с помощта на лазерна технология или студена терапия (криогеника). При много големи хемангиоми лечението с химиотерапевтични лекарства (инхибира растежа на клетките), с кортизон или с бета-блокери (лекарства, които понижават кръвно налягане а също така действат върху определени рецептори на хемангиома съдове) може да се използва.

В много редки случаи може да се наложи и хирургическа интервенция. Така нареченият кавернозен хемангиом или каверном е в някои случаи вече видим при раждането, но по-често се развива през първите дни от живота. Каверномът е яркочервена съдова малформация с големи съдови кухини.

В зависимост от слоя на кожата, в който се появява каверном, той се класифицира като кожен, кожен-подкожен или подкожен хемангиом. Около 80 процента от всички каверноми регресират независимо. Кавернозните хемангиоми могат да кървят силно, което е опасно усложнение на тази форма на хемангиома.

Големите каверноми могат да причинят проблеми с растежа на ръцете или краката на децата. В тези случаи трябва да се започне ранна терапия. Кавернозният хемангиом е лесно лечим и следователно обикновено се лекува в днешно време.

Каверном може да се появи и в централната част нервната система, т.е. в мозък or гръбначен мозък. Това може да предизвика епилептични припадъци или неврологични дефицити (напр. Парализа, сензорни разстройства и др.). Най-тежкото усложнение на кавернозния хемангиом е мозъчен кръвоизлив.

В зависимост от размера на кавернома, вероятността от кървене е от 1 до 10 процента годишно. Ако се появи кървене или се появят епилептични припадъци, които не могат да бъдат лекувани по друг начин, кавернозен хемангиом в областта на мозък се отстранява чрез операция. Подобна операция обикновено не се препоръчва в случай на открития без симптоми.

Важна специална форма на хемангиома е кавернозният хемангиом. Склерозиращият хемангиом може да се появи особено в средна възраст. Тази форма на хемангиома е относително подвижен възел в кожата (дерма) или подкожието (подкожието) с размер до един сантиметър.

Склерозиращият хемангиом расте бавно и се счита за доброкачествен тумор на кожата. Може да се появи на всяка част от кожата на тялото, но за предпочитане се появява на крайниците. Лечението на склерозиращ хемангиом не е абсолютно необходимо.

Въпреки това, хемангиомът може да бъде отстранен хирургично много лесно по искане на засегнатото лице. В около пет процента от случаите може да възникне рецидив (рецидив) на склерозиращия хемангиом. По принцип хемангиомите могат да се появят навсякъде и където съдове също тичам.

Поради това не е необичайно хемангиомите да се появят и в областта на мозък. Не всички тези ангиоми водят до развитие на симптоми. Това обаче до голяма степен зависи от размера и точната локализация.

По този начин, леки симптоми като главоболие или може да се развие световъртеж, но те често не могат да бъдат диагностицирани като такива при малки деца. Въпреки това, нарушено зрение, нарушения на чувствителността, говорни нарушения, памет нарушения и други неврологични дефицити също са възможни в резултат на изместване от хемангиом. Друга причина е, че по-слабата съдова стена в областта на хемангиома не позволява кръвно налягане да се изгради толкова високо, колкото е необходимо, за да се осигури адекватно снабдяване на околните райони.

По този начин тези симптоми представляват ясна индикация за терапия. В зависимост от точното местоположение са възможни различни терапевтични възможности като лъчение, емболизация (= затваряне на хемангиома) и хирургическа интервенция.Хемангиом може да се появи и в орбитата на окото. Орбитата е област, заобиколена от череп кости при които се срещат сравнително много малко тумори.

Поради тази причина хемангиомът е най-често срещаният доброкачествен тумор в орбитата на възрастни. Хемангиомът на орбитата често се открива като случайна находка по време череп прегледи. В някои случаи е забележимо от промяна в положението на очната ябълка, тъй като хемангиомът може да увеличи размера си и по този начин да измести очната ябълка.

Диагнозата може да бъде поставена с помощта на ангио-магнитен резонанс (магнитен резонанс за показване на съдовете) или компютърна томография (CT) на параназални синуси. Хемангиом на орбитална кухина (наричан още орбитален хемангиом) се среща в средна възраст. Бавният, но стабилен растеж на хемангиома води до усложнения като прогресивен екзофталм (патологично изпъкване на очната ябълка от орбитата), намаляване на зрителната острота (намаляване на остротата на зрението), далекогледство (хиперметропия) или диплопия (виждане на двойни изображения).

Лечението се използва само в случаите на постоянно нарастващи хемангиоми на орбитата, които причиняват дискомфорт. Това изисква хирургична процедура, при която съдовият тумор първо се склерозира и след това се отстранява. Тъй като подобна операция крие много опасности, хемангиомите, които не причиняват оплаквания, трябва да бъдат оставени без лечение.

В тези случаи трябва да се извършват редовни прегледи. Хемангиоми в устна площ са сравнително често срещани. Те често се лекуват на много ранен етап от естетически причини, но рискът от функционални нарушения също трябва да бъде намален.

Ако това е силно нарастващ хемангиом, това може да доведе до нарушаване на приема на храна и развитието на челюстта и зъбите в устна ■ площ. В допълнение, съществува риск над определен размер трайна деформация на устна ще остане дори след операцията. Всичко това са причини, поради които в случай на диагностициран хемангиом на устната, действията се предприемат сравнително рано и пациентът не изчаква туморът да отстъпи, както е при другите локализации.

Освен това, колкото по-малък е хемангиомът, толкова по-лесно се отстранява. Това означава, че могат да се използват нежни техники по време на терапия с насочване, които показват естетически резултати. Хемангиомите в областта на кожата се появяват много често и могат да варират значително по своята тежест.

Те обикновено се представят като тъмносини до черно-сини области, които са или плоски, или сферични. Структурата е мека и често изразима. Размерът им може да варира от няколко милиметра до 10 см.

През първите месеци от живота той показва бърз растеж, но след първите 9 месеца от живота бавно намалява. За щастие, повечето хемангиоми на кожата показват спонтанна регресия след 6-9 годишна възраст. В много случаи не остават признаци или остават само малки белези.

Не се очакват животозастрашаващи усложнения. Например, хемангиомите на кожата обикновено изискват терапия само ако са надвишили определен размер. Те обаче често се отстраняват предварително от естетически съображения.

Най-честата доброкачествена новообразувание (неоплазия) на черен дроб е хемангиомът. В повечето случаи хемангиомите на черен дроб са открити като случайна находка по време на ултразвук изследване (сонография) или по време на ЯМР на черния дроб. Тези хемангиоми не са опасни и могат да бъдат оставени в черен дроб без терапия.

Само ако хемангиом е разположен на повърхността на черния дроб, той може да се разкъса и да кърви. В редки случаи по-дълбокият хемангиом на черния дроб може да доведе до запушване на дренажа на жлъчка. Доброкачествените клетки на хемангиома не се дегенерират в злокачествени туморни клетки.

Хемангиомите са най-честите доброкачествени тумори на далак и често са случайно откриване по време на ултразвук Преглед. В много случаи те са безпроблемни и отстъпват сами след няколко години. През това време обаче съществува риск от спленомегалия, т.е. разширяване на далаки малко по-висок риск от кървене в далака.

В този случай първоначално се появява кървене в стеснението далак капсула. Ако кървенето е тежко, далаковата капсула може да се спука, което да доведе до голямо вътрешно кървене. Това обаче все още се случва много рядко.

Например хемангиомите на далака в повечето случаи не изискват терапия и се лекуват само ако водят до симптоми. Хемангиомите могат да се появят не само в кожата, но и в други части на тялото. Хемангиомният прешлен е хемангиом в гръбначно тяло.

Жените са по-често засегнати от мъжете. Обикновено хемангиомният прешлен е случайна находка, тъй като причинява симптоми само в много редки случаи. Хемангиомът се вижда при компютърни томографски изображения или при ядрено-магнитен резонанс. Рядко се налага лечение.

Ако симптомите се появяват рядко, болка може да се търси терапия или хирургично лечение. Хемангиоматозата е едновременно наличие на много хемангиоми. В много случаи хемангиоматозата е компонент на други заболявания, като синдром на Sturge-Weber или синдром на Mafucci-Kast.

Ако вътрешни органи, особено черния дроб, участва, има остра опасност за живота на засегнатото новородено, тъй като хемангиомите променят кръвообращението. Има много различни форми на хемангиоматоза. Те варират от ограничение до кожата до хемангиоми във всички органи.

Доброкачествената новородена хемангиоматоза е най-безвредната форма, тъй като представлява просто натрупване на хемангиоми на кожата. Много рядката дифузна неонатална хемангиоматоза също засяга всички вътрешни органи. Причината все още не е известна.

Капилярната белодробна хемангиоматоза засяга особено белите дробове и поради това може да доведе до белодробна хипертония и сърдечен стрес. В допълнение към тези форми има и други генетични причини за хемангиоматоза. В зависимост от местоположението на хемангиома възникват различни съпътстващи заболявания и усложнения.

В повечето случаи хемангиоматозите са хронични заболявания, при които само симптомите могат да бъдат облекчени. Така нареченият синдром на Kasabach-Merritt се характеризира с появата на специална форма на гигантски хемангиоми. Болестта се придружава от консумационна коагулопатия (нарушение на коагулацията), което означава, че консумацията на фактори на кръвосъсирването и кръвта тромбоцити (тромбоцити).

Хемангиомите водят до образуването на кръвни съсиреци (тромби) и консумацията на тромбоцити увеличава склонността към кървене. Гигантските хемангиоми могат например да се простират върху цял крайник. Към днешна дата произходът на хемангиомите е неизвестен; в някои случаи те регресират сами. Лечението на заболяването може да включва лазерна хирургия, интервенционална радиология или лекарствени терапии (напр. с кортизон).