Усложнения | Коклюш

Усложнения

Сред най-честите усложнения са бронхит и пневмония, въпреки че те са причинени от други патогени. Други възможни усложнения са:

• Средното ухо
• Увреждане на белите дробове (спукани белодробни алвеоли)
• Припадъци Епилепсия

Диагноза

Ако заболяването вече е в стадия на conculsivum, диагнозата е лесна за поставяне въз основа на пристъпите на кашлица. Ако е необходимо, бактерии може да се открие с помощта на тампон за гърло (напр. на носната лигавица). Антитела образувани от организма срещу патогените могат да бъдат открити само в кръв 2 - 4 седмици след началото на заболяването.

Риск от инфекция

Коклюшната бактерия се предава от капкова инфекция. Капки, понякога не видими с просто око, от дихателните пътища (бели дробове, трахея, ларинкс, уста, гърлото и нос) на заразените лица съдържат бактерии. Ако достатъчно от тях влезе в респираторен тракт на здрав човек, те могат да се заразят.

Инфекцията може да се предава и от ръка на ръка, така да се каже, чрез назален секрет, слюнка или капчици, които кацат върху ръката, подадена към пациента при кашляне. За съжаление, болестта е заразна, особено в първия, много неспецифичен стадий. Често обаче диагнозата се поставя само във втория етап, когато класическата кашлица възникват атаки. По това време засегнатото лице обикновено вече е имало много контакти с хора, които може да са били заразени. Рисковите групи включват бебета (тъй като заболяването често протича тежко или дори фатално), малки деца и ученици, тъй като е по-вероятно да бъдат заразени в детска градина или училище. Хора с много деца в работната среда (напр детска градина учители) също имат повишен риск от инфекция.

Коклюш при възрастни

Макар и магарешки кашлица се счита за a детство заболяване, възрастните също страдат магарешка кашлица отново и отново. По принцип инфекцията с коклюш при възрастни следва същия курс като при децата, но често показва малко по-различни симптоми. Симптомите, които обикновено са лесни за разпознаване като опасни дори от неспециалисти, като например високи треска, които се срещат при деца, често липсват при възрастни.

Пристъпите на кашлица, типични за коклюш кашлица също са значително по-редки при възрастни, отколкото при деца и кърмачета. Също така обикновено не е възможно да се класифицират типичните етапи при възрастни. Това обстоятелство води до факта, че коклюшът при възрастни често не се разпознава правилно или навреме, което може да доведе до повишен процент на усложнения.

Типични симптоми при възрастни са гадене, задавяне и повръщане. Обща умора, загуба на апетит и нарушения на съня също могат да се появят. По принцип обаче заболяването е много по-малко опасно и тежко при възрастни, отколкото при кърмачета и особено бебета.

Като правило, възрастен човек с нормално функциониращ имунната система се очаква да има само лек курс или дори курс без симптоми (клинично непрозрачен). В западния свят коклюшът също е повтарящо се заболяване при възрастни, въпреки че коклюшът се счита за типичен детство заболяване. От една страна, това се дължи на факта, че a детство болестта е болест, която се е проявявала само при деца дълго време преди да са възможни широко разпространените ваксинации.

Това има две причини. Или децата са оцелели добре от болестта и след това са разработили специфична имунна защита срещу патогените (вж. шарка) или болестта е била толкова тежка, че децата са починали.

В днешно време повечето деца са ваксинирани, поради което тежките течения на заболяването стават по-редки поради по-рядкото появяване на болестта (дори днес обаче детската смъртност от магарешка кашлица инфекции все още е около 70%!) Ефектът от ваксинацията обаче може да отшуми след години, поради което инфекциите могат да се появят отново. Родители и хора, които работят с много деца (напр детска градина учители) са особено изложени на риск, тъй като инфекцията може да се предаде и от ваксинирани деца, без те сами да се разболеят. Следователно профилактичното приложение на лекарства при възрастни може да бъде полезно в случай на контакт със заразени лица, въпреки предполагаемата защита, осигурена от ваксинацията. Дори инфекция, която вече е преминала болестта, осигурява защита само за около десет до двадесет години.