Задна част
Анатомия и функция: В тилната част, която се намира в задната ямка над малък мозък, лежи зрителният център, т.е. част от зрителната система. Информацията идва от ретината чрез оптичен нерв (2-ри черепномозъчен нерв) в зрителния хиазма (пресичане на зрителния нерв), където информацията за външното (странично) зрително поле преминава в противоположната страна. Влакната продължават да се движат в оптичния тракт, при което десният оптичен тракт съдържа информация за вътрешното (медиалното) зрително поле на дясното око и страничното зрително поле на лявото око поради пресичането в хиазмата.
Влакната се простират през Corpus geniculatum mediale в чашка и като зрително лъчение към първичната зрителна кора в тилната част. Намира се в областта на sulcus calcarinus. Когато информацията от окото достигне първичната зрителна кора, хората осъзнават, че виждат нещо, но визуалното впечатление все още не се интерпретира.
Това се случва само във вторичната зрителна кора, която е в съседство с първичната. Клиничен фон: Лезиите в областта на зрителната система могат да бъдат причинени от различни фактори, като възпаление, травма или тумори. Симптомите на такава лезия също могат да варират значително в зависимост от местоположението й. По този начин лезията на първичната зрителна кора само от едната страна води до загуба на зрение от медиалната страна на едното око и страничната страна на другото око ( едноименна хемианопсия).
Пораженията в периферната област на зрителната кора също водят до загуба на зрителното поле, което обикновено е относително характерно. Ако обаче вторичната зрителна кора е засегната, това не води до загуба на зрителното поле или слепота. Пациентите все още могат да виждат, но вече не са в състояние да интерпретират това, което виждат (зрителна агнозия). Един пример е неспособността да се разпознаят лица, когато зрението е непокътнато (прозопагнозия).
Темпорален лоб
Анатомия и функция: слепоочният дял е централната част на слуховата система, т.е. слухът. Информацията се предава чрез слуховите нервни клетки в вътрешното ухо да се нервна клетка ядра в продълговатия мозък (nucleus cochleares). Тук има тонотопна класификация, т.е. класификация на информацията според височината и честотата.
Това се намира и в мозъчната кора. След преминаване на продълговатия мозък, по-голямата част от нервните влакна преминават към противоположната страна по пътя си в мозъчната кора, докато по-малката част продължава от същата страна. Пътеката продължава към горните маслинови камъни и след това, като lemniscus lateralis, до долните коликули на четирите могилни плочи на средния мозък.
Оттук нервните влакна продължават към Corpus geniculatum mediale на чашка а оттам като слухово излъчване към първичната слухова кора в областта на напречните намотки на темпоралния лоб. По този начин по-малки снопчета влакна преминават от едната страна на другата, така че първичната слухова кора от едната страна получава информация за това, което се чува от кохлеята от двете страни, което е от съществено значение за насоченото изслушване. В първичната слухова кора, човекът, който чува, осъзнава какво чува, но без да го интерпретира.
Това се случва само във вторичната слухова кора. След като информацията пристигне тук и бъде обработена, чутите звуци се разпознават например като думи, мелодии или звуци. Интересно е да се отбележи, че вторичната слухова кора на доминиращото полукълбо, в която се намира речевият център на Broca, е главно отговорна за обработката и разпознаването и разбирането на речта.
Следователно се нарича още сензорен речев център или зона на Вернике. За разлика от това вторичната слухова кора на недоминиращото полукълбо е по-вероятно да обработва неща като мелодии. Следователно е от решаващо значение за разбирането и разпознаването на музиката.
Клинична причина: Поражението на първичната слухова кора на едната страна не води до глухота, а до намаляване на слуха в двете уши. Това се дължи на факта, че нервните влакна на път от вътрешното ухо към мозъчната кора преминават няколко пъти към противоположната страна и половината от мозък по този начин получава информация за чутото от двете уши. Това също означава обаче, че ако първичната слухова кора от едната страна е нарушена, насочният слух е значително по-труден.
В случай на лезия на вторичната слухова кора, симптомите зависят много от това дали доминиращото или недоминиращото полукълбо на мозък е засегнат. Ако областта на Вернике, т.е. вторичната слухова кора на доминиращото полукълбо, е повредена, разбирането на речта е сериозно нарушено. Те често говорят много (логорея), но без усет за външния човек.
Те не са наясно, че това, което казват, няма смисъл. Поражението на вторичната слухова кора в недоминиращото полукълбо, от друга страна, води до загуба на музикално разбиране, но не нарушава речта.
