Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието, синдром на Fidgety Phil, психоорганичен синдром (POS), синдром на хиперактивност, хиперкинетичен синдром (HKS), разстройство с хиперактивност с дефицит на вниманието, ADHD, Внимание - Дефицит - Хиперактивност - Разстройство (ADHD), минимално мозък синдром, поведенческо разстройство с разстройство на вниманието и концентрацията, Fidgety Phil, ADHD.
дефиниция
Има три различни форми на синдром на дефицит на внимание. Това са:
- Синдром на дефицит на вниманието без хиперактивност: ДОБАВЕТЕ
- Синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност: ADHD
- Смес от първите две форми на разстройство с дефицит на вниманието
Синдромът на хиперактивност с дефицит на внимание включва отчетливо невнимателно, импулсивно поведение, което се проявява за по-дълъг период от време (около шест месеца) в няколко области на живота (детска градина/ училище, у дома, свободно време). Поради много променливата и понякога под средната способност за изграждане на внимание, други области (немски и / или математика) често са засегнати от проблеми в училище.
Много ADHD децата развиват слабост при четене, правопис, LRS и / или аритметика. В допълнение, ADHD децата също могат да бъдат силно надарени. Колкото и индивидуално да е симптоми на ADHD може да бъде, терапията трябва да бъде коригирана.
Съществуват различни терапевтични подходи, които могат да се използват в случай на ясно диагностициран синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност. Има различни форми на терапия, които могат да се прилагат по отношение на ADHD. Както вече споменахме няколко пъти, индивидуално е различно, към коя терапия трябва да се цели във всеки отделен случай.
Мултимодалната терапия, т.е. терапия, която се състои от много различни фактори и е свързана с отделния случай, се е доказала в много отношения. По принцип се прави разлика между три различни форми на терапия:
- Лекарствената терапия
- Психотерапевтична и лечебна образователна терапия с нейните различни възможности
- Хранителна терапия с нейните различни възможности. Терапията никога не може да бъде въпрос на „два пъти на час терапия на седмица“ или подобно.
Терапевтичните сесии, които се организират и провеждат от специалисти, са просто „подкрепа“. Новоученото и обсъждано трябва да бъде продължено и развито у дома. Следователно и при трите споменати форми на терапия трябва да се добави подкрепата на детето с ADHD в домашната среда.
Само в общността и сътрудничеството между детето с ADHD, неговите родители (семейство), терапевтът може да успее една терапия. Също така е важно да се информира училищната среда (класен ръководител, учител) за индивидуалните терапевтични стъпки, така че да е възможен цялостен подход. Описанието на възможните ADHD терапии трябва, от една страна, да даде представа за разнообразието от терапии, а от друга страна също да информира за индивидуалните възможности, така че подходящият терапевтичен подход да бъде намерен в интерес на вашето дете.
Списъкът не претендира за пълнота. Вероятно най-противоречивата форма на терапия по отношение на ADHD е медикаментозната терапия, въпреки че много пациенти с ADHD са постигнали добри резултати с помощта на определени лекарства. Това критично отношение често се основава на факта, че лекарствата за ADHD са психотропни лекарства, обикновено стимуланти, които влияят на психологическите функции.
Следователно те оказват влияние върху настроението, привързаността и емоционалността, а оттам и върху способността да се обръща внимание, импулсивността и (вътрешното) желание. Риталин е едно от най-често срещаните лекарства в ADHD терапията. Активната му съставка е т.нар метилфенидат, подобно на амфетамин вещество, което принадлежи към групата на стимулантите.
Следователно това е вещество, което стимулира, т.е. стимулира нервните клетки в мозък с цел повишаване на умствената работоспособност. При по-голямата част от пациентите Риталин може да подобри симптомите. Както при всяко лекарство, нежеланите реакции се появяват от време на време.
с Риталин те са много разнообразни и за съжаление доста често срещани. В повечето случаи обаче това са леки психологически оплаквания, които изчезват след известно време. Типични са загуба на апетит, нарушения на съня, депресивно настроение, безпокойство, безпокойство, нервност и др.
Не винаги е лесно да се разграничат тези странични ефекти от действителните симптоми на ADHD. Следователно лекарят трябва да насочи вниманието на пациента към тези нежелани ефекти в началото на лечението, за да може пациентът да ги разпознае като такива и да наблюдава дали те отново изчезват. Ако Ritalin не се понася, има много други лекарства със сходни механизми на действие и различни профили на страничните ефекти.
Антидепресантите са лекарства, които подобряват настроението. Тъй като работят независимо от причината за настроението, те се използват не само за депресия но и за много психиатрични разстройства. Те също така се използват понякога при ADHD, тъй като тези лекарства също подобряват предаването на сигнала в мозък чрез други механизми на действие.
Въпреки това, поради многобройните странични ефекти и по-поносимите и ефективни алтернативи като метилфенидат, антидепресантите не са предпочитаното лекарство при ADHD терапия. Ако обаче пациентите страдат и от депресия, което се среща по-често от средното при ADHD, антидепресантите все още могат да бъдат показани. Поради проблемните свойства на лекарствата обаче са строги мониторинг от терапията от лекар е необходимо. Не само страничните ефекти се появяват често, но ефектът се проявява и с различна честота и в различна степен при всеки пациент. Следователно трябва да се обмислят постоянните лекарства с тези лекарства.
Всички статии от тази поредица:
