Терапия | болест на Крон

Терапия

Дългосрочна терапия за болест на Крон винаги започва в ремисия, т.е. когато пациентът не е в рецидив. Дългосрочната терапия с месалазин (5-ASA) е желателна, тъй като е ефективна и има малко странични ефекти. При някои пациенти това лекарство вече е достатъчно за контрол на заболяването.

Ако случаят не е такъв, допълнително кортизон, във възможно най-ниската доза, се използва локално (като клизма или клизма) или системно (като таблетки). Алтернативно, имуномодулатори като метотрексат (MTX) или азатиоприн може да се използва. За съжаление, последното може да бъде свързано с тежки странични ефекти, поради което пациентите често трябва да бъдат преразглеждани.

Добър опит е направен и с относително новите TNF блокери (напр Humira®) при продължителна терапия. В случай на тежки усложнения като констрикции, фистули или абсцеси може да се наложи хирургично отстраняване на засегнатите чревни отдели. Humira® принадлежи към относително новата група TNF блокери.

Активната съставка на лекарството се нарича адалимумаб. Remicade® (инфликсимаб) е друг добре познат представител на тази група активни съставки. Като антитяло, то „прихваща” циркулиращия в тялото TNF.

TNF от своя страна е молекула, която се освобождава от възпалени клетки, за да привлече възпалителни клетки на имунната система и ги стимулирайте да се размножават. Ако се елиминира от Humira®, по този начин възпалението се отслабва. Използва се в болест на Крон когато други лекарства не носят желания успех.

Той трябва редовно да се инжектира директно в кръвта. Страничните ефекти включват неспецифични реакции като мускулите болка, кожни обриви, загуба на апетит и повишен риск от инфекция. Латентна туберкулоза може да се реактивира от Humira®, поради което трябва да се изключи преди започване на терапията. Видът на лечението винаги зависи от тежестта на рецидива.

Като цяло първо се предприемат диетични мерки за облекчаване на червата и премахване на всички алергени, присъстващи в храната от тялото. В някои случаи, специална течна храна или хранене „чрез вена"(парентерално хранене) се използва за продължителността на рецидива. По отношение на лекарствата, месалазин (5-ASA) и кортизон в локална форма, т.е. като първо се използват клизми или клизма (супозитории). Ако възпалението не може да бъде овладяно по този начин, кортизон трябва да се използва системно, т.е. като таблетки или интравенозно. В случай на по-нататъшна неуспешна терапия, имуномодулатори като азатиоприн or метотрексат са използвани.