Систолата

дефиниция

Систолата (на гръцки за контракция) е част от сърце действие. С прости думи, систолата е фазата на свиване на сърце, и по този начин фазата на изхвърляне на кръв от сърце през тялото и бял дроб циркулация. Заменя се с диастол- отдих фаза на сърцето.

Това означава, че по време на систола кръв е натиснат отдясно и лява камера. По този начин систолата описва помпената способност на сърцето и определя пулса. Продължителността на систолата остава приблизително същата, дори ако сърдечната честота промени; при възрастен човек е с дължина около 300 милисекунди.

Структура на систолата

В систолата се прави разлика между кратка механична фаза на напрежение на сърдечния мускул и по-продължителна кръв фаза на изтичане. Непосредствено преди напрегнатата фаза камерите (вентрикулите) се пълнят с кръв. Клапите на платното и джоба са здраво затворени.

Последващото свиване на сърдечния мускул води до увеличаване на налягането в двете камери. Ако налягането в камерите надвишава налягането в голямата белодробна артерия и аортата, започва фазата на изтичане. Джобните клапани се отварят и кръвта се влива в големите съдове а от там до периферията на белодробната и циркулация на тялото.

В същото време двете предсърдия се пълнят с кръв. За да се предотврати връщането на кръвта от камерите в предсърдията по време на систола, достъпът се затваря от клапаните на платното. Началото и краят на систолата могат да бъдат открити с различни диагностични средства.

Аускултативно фазата на изтичане започва с 1-ви сърдечен звук и завършва с 2-ри сърдечен звук. В ехокардиография, откриването на аортна клапа може да се види в началото и затварянето на клапана в края. В ЕКГ фазата на изтичане започва с R-вълната и завършва с T-вълната. По време на цялата систола възбудимостта на сърдечния мускул е спряна, за да не могат да възникнат нередности. Това се нарича абсолютен рефрактерен период.