Обобщение на симптомите на астигматизъм
- астимагтизъм
- Зрителни нарушения
- Изгарящи очи
- Главоболие
- Далновидност (далекогледство)
- Късогледство (късогледство)
Опитен очен специалист може да определи астимагтизъм (астигматизъм / астигматизъм) посредством серия от тестове. Те включват прост тест за око, тест за пречупване, измерване на роговицата или електронно изображение на очната повърхност. Чести симптоми на астимагтизъм (астигматизъм / астигматизъм) са, че както близките, така и далечните обекти изглеждат размити.
В резултат на това засегнатите често стискат очите си, за да повлияят на пречупването на светлината, така че изображението на ретината да е възможно най-рязко. Повишеното усилие, а също и повишената мускулна активност кара мускулите на окото и околността да се напрегнат, което често води до тежки главоболие при засегнатите от астимагтизъм. Силата на симптомите на астигматизъм зависи от степента на изкривяване на роговицата и степента, в която се получават грешки в пречупването.
Често хората не забелязват лек астигматизъм, тъй като мозък може да компенсира до известна степен разликата във зрението и недостатъчния фокус. По-силно изразен астигматизъм, при който има ясно изразен астигматизъм / замъглено зрение, се забелязва поради замъглено зрение на близко разстояние, а също и на разстояние. Окото постоянно ще се опитва да се фокусира върху изкривеното изображение, но адекватното регулиране на пречупващата сила (акомодация) вече не е достатъчно възможно от по-високи стойности.
Това води до пренапрежение с главоболие и очите често започват да горят. Дори ако астигматизмът (астигматизъм / астигматизъм) се среща и сам, той често се среща в комбинация с други зрителни дефекти като късогледство, далекогледство или пресбиопия. Това допълнително влошава симптомите на замъглено зрение, причинено от астигматизъм (астигматизъм).
Астигматизмът / астигматизмът все още е редовен или нормален, когато стойностите са между 0.5 и 1.0 диоптъра, тъй като тази степен на кривина представлява физиологичното отклонение от идеалната циркулярност на очната роговица и следователно трудно или изобщо не се забелязва от засегнатите. Не е категорично дали астигматизмът всъщност може да се влоши, но често се наблюдава това. По този начин се развива коварно и пациентът не забелязва никакъв дискомфорт в началото, тъй като мозък след това все още може да компенсира достатъчно замъглените изображения. Когато изображенията станат твърде размазани, главоболието и изгаряне възниква въпросното усещане, защото цилиарните мускули на лещата са пренапрегнати. Обща загуба на зрителна острота накрая настъпва, когато мозък вече не е в състояние да компенсира замъглените изображения.
