Свръхстимулация (масирана конфронтация, наводнение)
Предполагането за тази процедура е, че засегнатото лице губи своите страхове само като многократно се сблъсква с обременената с тревожност ситуация и по този начин осъзнава, че ситуацията няма сериозни последици. Засегнатото лице се сблъсква директно със силния спусък на страха без бавен подход. Преди да се предприеме тази стъпка, лицето се информира интензивно за процедурата от лекуващия терапевт и се подготвя за нея. По време на директната конфронтация с предизвикания от страха стимул, терапевтът винаги е наблизо, за да може да се намеси, ако е необходимо.
По този начин пациентът научава, че дори най-лошият страх намалява, ако човек остане в ситуацията и не търси бягство. При условие, че този метод е извършен със съгласието на заинтересованото лице, предишният спусък на страха е почти неефективен. Целта на този метод е да признае страха, но въпреки това да остави човека в ситуацията, която е причинила страха, и да се увери, че не се случва нищо, което може да му навреди.
Прогноза
Специфичните фобии имат една от най-добрите възможности за лечение, тъй като не ограничават живота на засегнатите толкова, колкото агорафобиите или социалните фобии. Много от засегнатите обаче не виждат нужда от лечение или не приемат помощ. Специфичните фобии се появяват по-често в ранна възраст.
In детство, тревогите могат да се разглеждат като „фази“, които са само с кратка продължителност. Поради тази причина все още не може да се приеме, че децата имат фобия. Колкото по-късно възникне фобия, толкова по-трудно става лечението.
В зряла възраст специфичните фобии често имат тенденция да стават хронични. За добра прогноза при лечението на специфична фобия трябва да се имат предвид няколко фактора: Това са само няколко фактора, които могат да доведат до положителни шансове за лечение.
- Бързо лечение
- Връзката на фобията с настоящ житейски конфликт
- Подкрепа на семейството при лечението на фобията
Като предпазна мярка засегнатото лице трябва да знае, че биологичните процеси също могат да доведат до рецидив.
Колкото по-дълго човек, излекуван от фобия, не влиза в контакт с бившия обект на страх, толкова повече прагът на реакция в мозък капки отново. Ето защо внезапната конфронтация с бившия обект на страх може да доведе до рецидив много бързо. Поради тази причина всеки засегнат може да вземе предпазни мерки, като редовно продължава в ежедневието наученото от терапията.
Чрез наученото отдих методи, засегнатото лице може да регулира своята тревожност в конкретни ситуации, така че да може да се постигне нормално поведение. В терапията засегнатото лице също трябва да научи нови перспективи. Особено важно е засегнатото лице да не се чувства „в милостта на страха“, но да може активно да се бори със страха.
Признаването на страха е голяма стъпка в правилната посока. Срещата с бившия обект на страх показва на засегнатото лице, че няма да има катастрофа и че страхът е неоснователен. Всички тези стъпки, за да станете активни срещу страха, също ще укрепят самочувствието на засегнатото лице.
За всички методи за превенция, които са усвоени в рамките на терапията, е важно да не се излагате на никакъв натиск във времето. С наученото отдих методите, трябва да е възможно засегнатото лице да посети дори най-интензивните, предизвикващи страх ситуации и да ги изпита, без да се налага да бяга.
Всички статии от тази поредица:
