Сензорна интеграция: Функция, задачи, роля и болести

Сензорната интеграция се отнася до взаимодействието на различни сензорни системи или сетивни качества.

Какво е сензорна интеграция?

Сензорната интеграция е процес, който се случва навсякъде в мозък. Включва например зрение, слух, вкус, миризма, движение и възприятие на тялото. Сензорната интеграция (SI) е терминът, използван за описване както на подреждането на сензорни впечатления, така и на терапевтична концепция, разработена от психолога и ерготерапевт д-р А. Жан Айрес през 1960-те и 1970-те години. Тя забеляза, че има деца, които страдат от модел на смущения, но където не могат да бъдат доказани щети. Сензорната интеграция е процес, който се случва навсякъде в мозък. Включва например зрение, слух, вкус, миризма, движение и възприятие на тялото. Начинът, по който тялото обработва тези стимули, варира при отделните индивиди и зависи от качеството на сензорните системи. Следователно сензорната интеграция е основата за обучение, говорене и актьорско майсторство. Информацията, която човек поема чрез сензорните системи, се обработва в мозък и след това се превежда в подходящи действия. Сензорната интеграция започва през бременност и се развива много бързо, особено в началото детство. Това е изключително важно, тъй като в ранните години сензорните системи са взаимосвързани и се формира основата за език, агентство, социално поведение, координирано движение и въображение.

Функция и задача

Сензорната информация от близките сетива играе много съществена роля, особено в първите години от живота. Най-близките сетива предоставят на мозъка информация за тялото и каква позиция заема в околната среда. Прави се разлика между:

  • Докосване или тактилен усет (тактилен усет).
  • Чувство за баланс (вестибуларен смисъл).
  • Усещане за движение и сила (проприоцептивен смисъл).

Ако едно дете през първите години от живота е в състояние да обработва много добре различните сензомоторни преживявания, то може да развие диференциран образ относно границите или възможностите на тялото. Това изображение се нарича още схема на тялото. Ако сензорната информация може да бъде подредена и събрана в мозъка, този процес се нарича „сензорна интеграция“. Необходима е добра сензорна интеграция, за да можете да се ориентирате в околната среда. За тази цел трябва да се обработва цялата информация от околната среда или от тялото. След това тази информация се получава от рецепторите, разположени в сетивните органи. Те включват:

  • Тактилните корпускули на кожа, които са важни за допир.
  • Рецептори в ставите и мускулни вретена за информация относно обхвата на движение.

Впоследствие нервните пътища предават информацията на различни мозъчни центрове, повечето от които се обработват несъзнателно и автоматично. Важни процеси вече протичат в мозъчния ствол, най-ниската мозъчна част. Тук например се обработват равновесни стимули, така че адаптирането към промените в позицията е възможно автоматично. Несъзнателната обработка е важна, защото се нуждаем от нашето внимание за по-висока производителност.

Болести и разстройства

Ако взаимодействието на сензорните модалности е нарушено, възникват нарушения на сензорната интеграция. Нарушение на сензорната интеграция се отнася до лека неврологична дисфункция, при която сензорната информация не може да бъде адекватно обработена. В резултат на това човекът не може да адаптира поведението си към изискванията и реагира по-малко целенасочено и разумно. Проявите са много различни. Например, основното напрежение на мускулите може да е хипотонично, т.е. твърде ниско, така че засегнатите да трябва да положат съзнателни усилия за поддържане на постурална стабилност. Тогава обаче необходимото внимание вече не е достъпно за други дейности. Децата, които страдат от това, изглеждат много отпуснати и са неспокойни. Другите деца, от друга страна, не могат да планират целенасочено движенията си и следователно са изключително несръчни. Друго разстройство се проявява във вестибуларна свръхчувствителност, известно още като модулационно разстройство. В този случай детето не е в състояние да инхибира или филтрира стимули. Ако детето е тактилно защитно, то избягва неочаквани докосвания на хора или материали, които имат дифузно качество на стимула. Децата реагират защитно и агресивно на подобни докосвания. Поради това се избягват ситуации като разходки с метро или чакащи линии, които също могат да причинят социална тревожност. Вестибуларната отбранителна способност е екстремна форма на страх от височини, предизвикана от дейности като каране на колело или люлеене. Децата, страдащи от разстройство на сензорната интеграция, често показват следните симптоми:

В ранна детска възраст:

  • Дефанзивност или раздразнено поведение при докосване.
  • Защита или раздразнено поведение при промени в ситуацията
  • Неспокойствие и плач епизоди и много ниски нива на активност
  • Проблеми с преглъщането и смученето
  • Нарушения на ритъма сън-събуждане

В ранна или училищна възраст:

  • Чувствителност към звука
  • Липса на тяло или самочувствие
  • „Несръчни“ деца
  • Забавено двигателно развитие
  • Забавено езиково развитие
  • Стрес и поведенчески проблеми
  • Хипо- или хиперактивност
  • Нарушения на обучението или частично представяне

Нарушенията на сензорната интеграция са резултат от голямо разнообразие от процеси. Например, те могат да възникнат поради липса на стимули за развитие. Следователно движението и активната игра са например изключително важни за развитието. Децата иначе имат малко възможности за сензорни преживявания и изпитват малко физически контакт. Но свръхстимулацията от стимули също може да причини разстройство. В резултат на това обработката се разпада и стимулите се предават само непълно. Възрастните също могат да страдат от разстройство на сензорната интеграция, обикновено те също са имали проблеми като деца в областта на възприятието или то не е било достатъчно предизвикано и насърчавано.