Едва ли някой се съмнява в това хепатит С (170 милиона заразени по целия свят) и ХИВ (40 милиона заразени) са глобални проблеми. И двете вирусни инфекции имат общо, че не е възможно пълно излекуване, а само смекчаване или потискане на хода на заболяването. Тук, наред с други неща, инхибиращият вируса агент рибавирин играе важна роля.
Какво представлява рибавирин?
Рибавирин е вирусен инхибитор. Като такъв, той е един от малкото агенти, които изобщо могат да се използват в притежава срещу вируси. Рибавирин е вирусостатичен агент. Като такова, това е едно от малкото активни вещества, които изобщо могат да се използват в притежава срещу вируси. Той се предлага в Германия от 1993 г. под търговското наименование Virazole (Швейцария / Австрия: Copegus, Rebetol). За хепатит C притежава, прилага се в комбинация с интерферон алфа-2b (интрон А). Химически, това е захар рибоза към които е свързана молекула триазол карбоксамид. От решаващо значение това прави рибавирин това, което е известно като нуклеозиден аналог: Той има подобна структура на гуанозин, градивен блок (нуклеозид), намиращ се в РНК и ДНК. РНК е много подобна на генетичния материал ДНК и играе решаваща роля в човешкия метаболизъм, наред с други неща; някои вируси дори притежават РНК като генетичен материал.
Фармакологично действие
Рибавиринът първо се превръща в рибавирин фосфат в черен дроб след поглъщане. Полученият метаболит има вирустатичен ефект поне по два начина. Първо, молекулата се свързва с ензима IMP (инозин монофосфат дехидрогеназа), който косвено е отговорен за производството на гуанозин трифосфат (GTP) в клетките. GTP е градивен елемент на всеки вирусен геном. Ако има твърде малко от него, вирусът не може да репликира генетичния си материал; не могат да се произвеждат нови вируси. Второ, поради своята подобна на нуклеозид структура, рибавирин фосфат е включен в РНК или ДНК на вируси по погрешка, така да се каже. Дублирането на генетичния материал се извършва от ензими наречени полимерази, които преминават по ДНК / РНК единичните нишки и прикрепят съответстващите допълващи се градивни елементи във всеки отделен случай. Ако полимеразата влезе в контакт с грешен градивен елемент, чувствителното взаимодействие между ензима и нишката на генетичния материал се нарушава по такъв начин, че да прекрати своята активност и да „отпадне“. Това може да се сравни с малка монета, дерайлираща влака. В изследванията се обсъждат и други механизми на действие.
Медицинско приложение и употреба
Рибавирин се използва също за RSV (респираторен синцитиален вирус), влияние, и херпес вируси, в допълнение към вече споменатите приложения. Ретровирусите обаче не са обхванати. Институтът Робърт Кох сега препоръчва да не се използва RSV, тъй като не е установена ясна ефикасност. При някои тропически вирусни инфекции като Lassa треска или Кримско-Конго треска, рибавирин може да бъде единственото ефективно лекарство, въпреки че данните от проучването предполагат ефект само в ранните стадии на заболяванията. За RSV лекарството се приема под формата на спрей; за хепатит С и другите вирусни заболявания, лекарството се прилага като капсули. Едновременната консумация на храна с високо съдържание на мазнини изглежда се подобрява абсорбция в чревния тракт. Бременните жени изобщо не трябва да приемат рибавирин. Двойките в детероден потенциал се съветват да изчакат 6 месеца след завършване на терапията. Това се дължи на потенциално репродуктивно увреждащите ефекти на лекарството (виж по-долу).
Рискове и странични ефекти
Вероятно най-лошият страничен ефект на рибавирин е хемолитичен анемия, форма на анемия, при която червеното кръв клетки (RBC) се унищожават. Химически модифицираният метаболит на рибавирин се натрупва особено в еритроцити защото им липсва ензимното оборудване за премахване на молекули. Ако рибавирин фосфат не се елиминира, отслабва клетките в борбата им с вредните молекули (напр. свободни радикали) до такава степен, че да бъдат унищожени или да извършат програмирано „самоубийство“. Вторият възможен страничен ефект, но засега доказан само при проучвания върху животни, е увреждането на репродуктивните способности. Споменатата по-горе 6-месечна латентност се дължи на факта, че рибавиринът се отделя напълно от организма само след това време. От еритроцити натрупват веществото (виж по-горе), трябва да се изчака цял живот от този тип клетки. Рибавирин не трябва да се приема със зидовудин и диданозин, тъй като това може да причини тежки странични ефекти като кислород лишаване поради остра анемия намлява черен дроб увреждане поради митохондриална токсичност.
