Рибоза

Рибозата е захарен компонент на рибонуклеиновата киселина. Човек намира рибоза в нуклеотидите. Това са молекули, които се съдържат като най-малките компоненти на нуклеиновата киселина и, когато се комбинират, представляват най-малката единица информация, която позволява кодирането на генетичния код в ДНК и РНК.

Човешкият организъм може сам да синтезира рибоза от други монозахариди (= монозахариди) чрез така наречения пентозен фосфатен цикъл. Рибозата също допринася за енергийното снабдяване на мускулните клетки с АТФ (= аденозин трифосфат). АТФ се консумира от мускула във фазите на движение на тренировката и трябва да се синтезира от тялото отново след консумация. Рибозата помага, като се абсорбира от мускулните клетки и се консумира по време на производството на АТФ.

Ефект на рибозата

Рибозата основно действа (както е споменато по-горе), като стимулира синтеза на АТФ (аденозин трифосфатен синтез) в организма. От това може да се заключи, че рибозата оказва влияние и върху работата на мускулатурата и мускулното натрупване. Има няколко проучвания по този въпрос.

В датско проучване от 2004 г. осем състезатели завършиха седем дни фитнес програма, състояща се от спринтови единици на велосипед. Едната половина от тях са получавали 200 mg рибоза на килограм телесно тегло, другата половина е получавала само плацебо (т.е. лекарство без никакъв значителен ефект, като глюкоза). Преди и след тренировка се вземат проби от мускулната им тъкан и се изследват за концентрации на АТФ.

Изследователите установяват, че въпреки че нивото на ATP е било по-ниско и в двете групи след тренировка, както се очаква, нивото на ATP е било по-ниско и в двете групи. Въпреки това, след 72 часа, пациентите на добавки с рибоза се върнаха към своите предварително заредени нива на АТФ, докато плацебото остана по-ниско. Подобни резултати са получени в проучване от университетите на Флорида и Небраска.

Те дадоха на културистите интензивна четириседмична тренировъчна програма и едновременно им прилагаха или десет грама рибоза, или плацебо, направено от глюкоза. Въпреки че и двете групи успяха да подобрят мускулната си сила чрез съдържание за обучение, кандидатите с допълнителна рибоза се представиха значително по-добре. Ефектът на рибозата не може да се наблюдава само в областта на тегло обучение.

Рибозата също е използвана в проучване в Залцбург, Австрия, за лечение сърце болест. При пациенти след a сърце атака или с нарушения на кръвообращението от сърце (исхемия), разграждането на АТФ беше намалено и сърдечната функция подобрена. Има и проучване от Далас за ефекта на рибозата в фибромиалгия (FMS).

Тежката болка на засегнатите пациенти се причинява от нарушеното снабдяване с кислород в мускулите поради недостиг на АТФ. В този случай рибозата може да бъде полезна и като диета допълнение. Не всички резултати от изследвания обаче говорят за очевидно положителен ефект на рибозата.

Например, изследването на Католическия университет в Льовен в Белгия не може да докаже положителен ефект от приема на рибоза върху регенерацията. В допълнение, освен желаните ефекти, разбира се са възможни и странични ефекти, но те се проявяват главно при големи количества рибоза. Тъй като това вещество е захар, разбира се, има възможност за хипергликемия при пациенти с инсулин намлява кръв нарушения на захарта. Възможно е също така чревни смущения да възникнат като нежелан ефект на рибозата при много висока доза.