Профилактика Задължение за докладване
Пациент с менингококова инфекция трябва да бъде изолиран след започване на антибиотична терапия, тъй като менингокококите лесно се предават от капкова инфекция и директен контакт. След 24 часа не трябва да се появява повече инфекция. През това време болничният персонал и посетителите трябва да спазват определени хигиенни мерки, като носене на защитни рокли, нос намлява уста защита, ръкавици и дезинфекция на ръцете.
Лицата за близък контакт на болното лице се препоръчват да предприемат антибиотична профилактика. Това може да бъде предписано от семейния лекар. Обикновено се дава или рифампицин (2 пъти / ден 600 mg в продължение на 2 дни) или една таблетка ципрофлоксацин (500 mg) възможно най-рано. Като алтернатива може да се инжектира еднократна доза цефтриаксон в мускула (възрастни 250 mg, деца наполовина).
Тъй като инкубационният период на менингококите е 2 - 10 дни, антибиотичната профилактика вече не е полезна след 10 дни. С друг менингит патогени, такива мерки не са необходими. Освен това, в случай на обосновано подозрение, в случай на заболяване или смърт в случай на менингококова инфекция (менингококова менингит и / или кръв отравяне с менингококи), трябва да се направи доклад на отговорните здраве орган в рамките на 24 часа в съответствие със Закона за защита от инфекции в Германия.
Ако подозрение не е потвърдено, това също трябва да бъде съобщено незабавно. Предлагат се ваксини (активна имунизация) срещу менингококи, пневмококи и хемофилус грип. Не всички обаче трябва да бъдат ваксинирани срещу менингококи и пневмококи.
Вижте: Ваксинация срещу менингококи менингит. Постоянната комисия за ваксинация (STIKO) препоръчва ваксинация срещу хемофилен грип тип B (HIB) през 1990 г., тъй като тази бактерия (която няма нищо общо с влияние вирус, който причинява грип) причинява опасни гноен менингит при малки деца, което, ако не бъде открито и лекувано навреме, води до тежки последващи увреждания (нелекувани, смъртността е 60-90%!). В допълнение, някои щамове сега са устойчиви на обикновени антибиотици.
Ваксинацията се извършва с мъртва ваксина (т.е. с капсулни компоненти на бактерията, които са свързани с протеин и по този начин генерират имунна реакция на организма. По този начин не може да настъпи инфекция по време на ваксинацията!) На възраст от два месеца, обикновено като комбинирана ваксинация с други често използвани на тази възраст ваксинации (тетанус, дифтерит, коклюш кашлица, полиомиелит и хепатит B).
Три ваксинации се правят на интервали от четири седмици, четвъртата през втората година от живота (с една ваксина се правят само три ваксинации, третата през втората година от живота). Деца, които не са били ваксинирани срещу HIB и са на възраст над 2 месеца, получават само една ваксинация. В допълнение към менингит, той също така предпазва от понякога животозастрашаващо възпаление на респираторен тракт намлява епиглотит причинени от същия патоген.
Инфекциите с HIB са редки след 5-годишна възраст, поради което по-големите деца и здравите възрастни не се ваксинират. Изключения се правят за лица, които са пропуснали далак от раждането или чрез операции, което е важно за имунната защита, както и за други нарушения на защитата на инфекцията (ваксинации за възрастни). Съществува четворна ваксина срещу менингокок (Neisseria meningitidis), която включва серотиповете A, C, W-135 и Y, и двойна ваксина срещу серотиповете A и C. Серотип (или серогрупа) означава, че различни щамове на бактерията имат различни повърхностни свойства (антигени), срещу които тялото ни също се образува различни антитела.
В Германия менингококовият серотип В, срещу който досега не може да се разработи ваксина, е преобладаващ с почти 70%. Честотата на серотип С се е увеличила през последните години до около 30%, срещу което може да се разработи ваксинация. Менингококовата ваксинация се препоръчва за следните рискови групи:
- Лица, които планират да останат за по-дълъг период от време в райони, където менингококовите инфекции са често срещани (т.нар. Ендемични райони), напр. Работници по развитието в „пояса на менингита“ в Африка (серотип А), служители на хуманитарни организации, туристи, пътуващи в Индия,
- Юноши или млади хора, които планират по-дълъг престой в страни, където се препоръчва ваксинация срещу серотип С за тази възрастова група (напр. Семестър в чужбина в Англия, Ирландия, Испания, Гърция),
- Хора със заболявания на имунната система, неправилно функциониране или липса на далак,
- Поклонници в Мека. Саудитска Арабия изисква максимум три години и поне десет дни преди ваксинацията с четворната ваксина,
- Застрашен лабораторен персонал.
Всички статии от тази поредица:
