Гнойни менингити

Синоними в по-широк смисъл

бактериален менингит, менингит с качулка, изпъкнал менингит, лептоменингит, менингококов менингит Медицински: Менингит гноен

дефиниция

Терминът гноен менингит (гнойни мозъчните обвивки) описва гнойно възпаление (-itis) на мозъчните обвивки (менинги), което може да бъде причинено от различни патогени. Гнойното менингит (гноен менингит) обикновено се причинява от бактерии. Той е придружен от висок треска и тежка обща клинична картина като помътняване на съзнанието и е абсолютна спешна ситуация, която трябва да се лекува незабавно.

Симптоми

Симптомите на гнойни менингит обикновено са подобни за всички патогени. Често започва с фаза на грип-подобни симптоми като: Тази фаза се нарича медицинско продромален етап. Продромалният етап е последван от етапа на генерализация.

На този етап патогенът залива тялото и след това навлиза в много остра, тежка клинична картина:

• умора
• Повишаване на температурата
• Болка в крайниците
• Висока температура
• Силно главоболие (стадий на менингит)
• Скованост на врата (менингизъм)

При кърмачета и малки деца е по-трудно да се открие менингит като такъв. Симптомите не са толкова изразени, колкото при възрастни. Децата могат да бъдат апатични или пискливи и да отказват да ядат.

Признаците на вътречерепното налягане са повръщане и изпъкнал фонтанел (костна празнина в бебето череп). Менингитът на детето трябва да се лекува в детска клиника, ако е възможно. Пациентите не могат да поставят своите глава на сандък или може да го направи само при тежки болка защото това движение се разтяга и дразни възпалените мозъчните обвивки около гръбначен мозък шия костен мозък (положителен разтегателен знак).

Пациентите показват повишена чувствителност към всички сетивни стимули; докосвайки кожата, ярка светлина или силни звуци се възприемат като болезнени. Често има замайване и втрисане. Често се развиват енцефалитни симптоми.

Това означава, че не само мозъчните обвивки но и мозък се дразни, което може да бъде придружено от нарушение на съзнанието и психологически симптоми. Менингитът често засяга и мозък, тъй като се промива с „патогенната“ нервна течност (менингоенцефалит). Тогава съзнанието често е замъглено и може да варира от леко замайване до делириум до кома.

Пациентите могат да бъдат объркани и да не разбират обкръжението си, поради което по-възрастните пациенти са изложени на риск от погрешно тълкуване на болестта като удар или остро объркване. Други симптоми могат да включват изразена възбуда или гърчове (епилепсия). При 10% от пациентите има засягане на мозъчния нерв, при 10-20% нарушения на слуха поради съвместно участие на лабиринта на вътрешното ухо.

Поради възпалението в мозък, може да се натрупа и вътречерепно налягане (повишаване на вътречерепното налягане), тъй като възпалителните процеси са придружени от подуване и задържане на вода (оток), така че защитата на организма да работи по-добре (както е известно и от ухапвания от насекоми, например) . При повечето възпалителни процеси това подуване може да се придвижи навън. Въпреки това, тъй като череп е ограничен от кости отвън, а отвътре няма много място, мозъкът буквално се изцежда, когато набъбне (мозъчен оток).

Признаци за повишено вътречерепно налягане са повръщане и бързо влошаване на съзнанието. След това жизнените центрове в мозъка се компресират и дразнят. Понякога церебралното налягане се натрупва толкова бързо, че вече не може да се контролира и могат да възникнат животозастрашаващи състояния въпреки незабавното лечение.

По-специално, менингококов менингит (менингококов енцефалит) може да причини малки точковидни кръвоизливи по кожата, които не могат да бъдат изтласкани (петехиален екзантем). Ако се появят, се изисква максимална спешност, тъй като те са признаци на кръв отравяне (сепсис) от бактерии или техните компоненти, ендотоксините = бактериални токсини. 75% от пациентите с менингококов менингит имат такива или други кожни лезии.

Менингококовият сепсис (приблизително 50% от случаите на менингококов менингит) е по-опасен от самия менингит, тъй като ендотоксинните токсини на бактерии активиране на системата за коагулация в кръв и консумира коагулационни фактори, разтворени в кръвта (консумационна коагулопатия, дисеминирана интраваскуларна коагулация). Това причинява кървене не само в кожата, но и в други органи, особено в надбъбречна жлеза (Синдром на Уотърхаус-Фридрихсен), шок могат да се появят симптоми (ендотоксинов шок). Въпреки навременното лечение, леталността (смъртността) за този внезапен ход на заболяването все още е 85%.