Прогноза на диафрагмална херния
Прогнозата за диафрагмална херния обикновено е много добра. По този начин при много хернии, които не причиняват никакви симптоми, не е необходима терапия. Успехът на операцията се оценява като много добър, въпреки че повечето пациенти са без симптоми след операцията.
Съществува по-неблагоприятна прогноза за вродени диафрагмални хернии. Прогнозата на тези хернии се определя главно от ограничаването на бял дроб функция. В случай на голяма херния и свързано тежко ограничение на бял дроб развитие, прогнозата е неблагоприятна.
Като правило засегнатите деца трябва да се подложат на детска хирургия веднага след раждането. Тъй като обаче ограничението често е ограничено, операцията е успешна в много случаи. Степента на преживяемост варира от клиника до клиника и е до 90% от оперираните деца.
За бебета с вродена диафрагмална херния степента на оцеляване зависи силно от различни фактори. Тежестта на хернията играе основна роля, т.е. точното местоположение, размер и кои органи са се плъзнали в гръдния кош. Колкото по-голямо е съдържанието на херния сак, толкова по-малко пространство бял дроб трябва да се развие в утробата (т.нар. белодробна хипоплазия).
След като детето се роди, недоразвитият бял дроб не може да снабди тялото с достатъчно кислород и новороденото бебе има затруднения дишане. Винаги е необходима операция за затваряне на дефекта. Децата се възстановяват от това в 60-80% от случаите, в зависимост от специализацията на педиатричната клиника.
Без хирургично лечение на придобита диафрагмална херния изстисканите органи, особено на стомах намлява сърце, са повредени. The стомах лигавицата е постоянно раздразнена от свиването и могат да се появят язви. The сърце също страда от изместване от стомах, което може да се прояви бързо сърдечната честота, сърдечна аритмия и симптоми, подобни на инфаркти (т.нар. синдром на Roemheld).
Хранопровода, който е постоянно атакуван от стомашна киселина, също може да се възпали. В най-лошия случай възпалението на хранопровода може дори да дегенерира в карцином на хранопровода. Късните последици след операцията обикновено са еднакви, независимо дали диафрагмалната херния е вродена, придобита или травматично причинена.
Изкуственото затваряне на диафрагмалната херния което е изкуствено създадено от операция, може да се отвори отново и да доведе до нова операция. Подобен рецидив е доста чест. Друго класическо следствие след операцията е стесняването при прехода от хранопровода към стомаха.
Това може да се прояви от усещането, че ухапването е буквално заседнало гърлото (или в сандък, т.е. пред вход до стомаха). Друг феномен на новото свиване е така нареченият синдром на подуване на газовете. Пациентите вече не могат да оригват, за да се отърват от излишните газове в стомаха. Много пациенти намират това за доста неприятно, тъй като газовете се събират в стомаха.
